Относителният дял на селското стопанство в българската икономика намалява, въпреки че в отрасъла се изсипват най-много евросубсидии. Това показва анализ на Българска стопанска камара, правещ и паралел между състоянието на агросектора през 1980 г. и днес.
В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „Земеделие, горско и рибно стопанство“ е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв. Същевременно, от приемането ни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. досега средногодишно получаваме по около 2 млрд. лв. субсидии. Липсата на ефект от тях според експертите на БСК се дължи създадения дисбаланс между отделните сектори в селскостопанското производство, довело до монокултурност в растениевъдството.
Зърнено-фуражният сектор значително е изпреварил другите производства - с 37,1% от общата продукция на подотрасъл Растениевъдство и 67,9% от използваните земеделски площи. Този сектор е и най-големият бенефициент на директни плащания на единица площ. Това води до намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност, като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство. В резултат създадената Брутна добавена стойност на хектар у нас е 353 евро, при средна за ЕС 27 - 1282 евро, а за Холандия - 9206 евро.
Поради превеса на зърнените посеви, в сравнение с 1980 г. произвеждаме 37,5 пъти по-малко технически култури, 9,4 пъти по-малко плодове и 2,7 пъти по-малко зеленчуци. В говедовъдството намалението е 3,3 пъти, броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти, на овцете - 10 пъти, на яйцата и птиците - 2,7 пъти.