Една от интересните работи, която привлича вниманието на тазгодишната Великденска изложба на Дунавската задруга на майсторите на народните художествени занаяти, е една неголяма икона на Христос Спасителя. Тя бе поставена редом с иконите, нарисувани от иконописката Петя Антонова. И беше сред експонатите в експозицията, които най-често хората искаха да си купят. 
Авторката на иконката е всъщност най-младата участничка в тазгодишното изложение на майсторите - и тя е направена не от майстор, а от... чирак. По-точно ще бъде да се каже, че това дори не е чирак, а... чираче! Защото става дума за 11-годишната Стефани Коева, ученичка в пети клас в основно училище „Иван Вазов“ в Русе. 
Стефани е чирак на най-младата майсторка в Дунавската задруга - иконописката Петя Антонова, обяснява председателят на задругата Таня Колева. И по интонацията й се познава колко много се гордее с това, че 
най-младият майстор вече започва да обучава свои последователи
Това е нещо, за което всички си мечтаем, признава Колева. 
Самата Петя стига до това свое призвание едва ли не случайно. Като завърших Техникума по облекло, кандидатствах в университета в Благоевград, отначало си мислех да кандидатствам в София, но после реших да отида още малко по на юг, разказва младата жена. 
Петя кандидатствала педагогика. А по-голямата й сестра Катя от себе си добавила в кандидатстудентските документи и „Педагогика с изобразително изкуство“. 
Така се оказа, че именно благодарение на сестра ми бях приета и започнах да следвам точно това, а когато един от нашите преподаватели направи курс по иконопис и аз реших да се запиша, се оказа, че това е нещото, което ми носи най-много радост - и нещото, което всъщност е моя съдба, усмихва се Петя. 
Първата икона, която тя нарисувала, била на Богородица
подарила я на родителите си и тя се пази в дома им. Оттогава досега Петя е нарисувала много изображения на светци. Не съм ги броила, пък сега да се опитам да ги изброя, това означава със сигурност да пропусна не една и две, казва младата русенка. Иконописта е сериозно занимание, при това не само поради естеството на сюжетите и персонажите, които изобразява, а и заради ред специални условия при самото рисуване. Трябва да се спазва православният канон - това е нещо, което според мен се разбира от само себе си, пояснява Петя. И разказва за другите специфики, свързани с подготовката на самата повърхност, върху която се рисува. Специално обработена е дъската, върху нея се поставя плат, той се грундира... Дъската трябва да е добре ошкурена - да е гладка като огледало, да можеш да се огледаш в нея, казва Петя. Тя обаче има привилегията някой друг да й приготвя дъските за рисуване. 
Дъските за нейните икони са приятна грижа на баща й
който, впрочем, също е член на Дунавската задруга - майсторът на гъдулки Антон Антонов. 
Първо се полага позлатата, варакът, обяснява младата майсторка. След това започва да се рисува изображението, а най-накрая се поставят букви, надписи. Петя Антонова предпочита да рисува своите икони с темперни бои. 
През 2014 година тя се явява на изпит, за да получи майсторско свидетелство от Дунавската задруга. Теоретичен изпит и практически - рисуване на икона по избор. Петя си избира да нарисува Иисус Христос Пантократор. Комисията от трима специалисти оценява високо работата й и така младата авторка става член на задругата. Скоро след това двете най-пресни майсторки - Петя и другата иконописка Ваня Петрова, представят своето творчество в изложба в Художествената галерия. Така за Петя иконописта вече не е само нещо, което й доставя удоволствие, а мисия, която става неотменим елемент от нейната визитна картичка. 
Рисувани от Петя Антонова работи има в две църкви 
- в един малък храм близо до град Девин и в друга църква, в село Горно Спаничево. Там се пазят нейни образи на Иисус Христос, Йоан Кръстител, Богородица. Много нейни икони са притежание на ценители на това изкуство в цялата страна. А у дома Петя си пази една своя работа върху камък. Тя е мъничка, но си я харесва, обяснява авторката. Изображението, нарисувано върху камъка, е на Архангел Михаил. „На няколко пъти се местехме - от Благоевград в София, където работих няколко години, после в Русе, после от Русе в Пиргово, и при тези местения иконката се беше счупила. Но аз много си я обичам - залепих я и сега си я пазя у дома“, разказва Петя. 
Младата жена през седмицата работи в голяма русенска фирма, за рисуване й остават събота и неделя. А поръчки има много, казва зографката. 
Напоследък хората много си поръчват икони на Свети Мина, покровителя на семейството
Богородица с младенеца, Архангел Михаил, светиите Георги и Димитър. Засега Петя, която заедно с половинката си Венцеслав живее в бабината къща в Пиргово, все още само си мечтае за ателие. Но си е обзавела едно специално кътче, което й е „рисувалното място“ - със статива, боите, всичко нужно за свещенодействане. 
И ето че от тази пролет тя честичко дели това свое съкровено място с 11-годишната Стефани. 
Петя и майката на Стефани - Зорница, се познават от години - учили са в един и същи техникум. А сега и двете живеят в Пиргово. 
Една вечер през март се бяхме събрали семействата и Зорница каза, че Стефани проявявала интерес към рисуването. Предложих й, ако иска, да я науча да рисува икони. И тя дойде у дома, разказва Петя. 
Когато отиде за първи път, беше сутринта в 10. Вечерта в шест часа още не се беше върнала. Започнах да се притеснявам и най-накрая звъннах по телефона да питам какво става, взема думата Зорница. 
Какво да става - детето рисува! 
- бил отговорът. Оказва се, че това занимание толкова увлича момиченцето, че често пъти когато е „при кака Петя“, приятелки й звънят по телефона и я канят да излязат на разходка, но тя категорично отказва. 
Майката не мислела, че иконописта толкова много ще се хареса на детето. Още повече, че то вече четвърта година танцува в студията за модерен балет „Мираж“, пее във вокалната група в училище, ходи в клуб по приложни дейности. Но ето че иконописта така здраво е хванала малката чирачка, че тя дори не усеща как минава времето в дома на Петя Антонова. Очарована е от статива с множеството кутийки за боите, от четките, от всичко. Удивителното е, че при толкова ангажименти детето успява да си организира и разпредели времето и задачите, казва Зорница. 
Представянето на Стефани и на изложбата, и по време на интервюто, е задочно - 
петокласничката е във ваканция и в момента е на кратко пътешествие 
из България. Чакам я да се върне - имаме много нови поръчки, засмива се майсторката. 
И споделя една от своите мечти: да има повече деца, които да обучава, да сподели с тях своята дарба, уменията и посвещението си. Това е болката и на моите колеги в задругата, признава Петя. Ето, майстори на гъдулки вече са останали няколко човека в цялата страна, другите занаяти също постепенно „остаряват“ и все по-малко са младите хора, които поглеждат към тях. А всъщност чирачето Стефани показва категорично, че има деца и младежи, които с радост ще подхванат тези умения - стига някой да им покаже магията на това творчество
Другата мечта на Петя е да нарисува една икона на свети Георги - като тази, която се пази в една от залите на Русенската художествена галерия. Иконата там е стара и ценна - тя била поставена в някогашната църква „Всех Святих“ и след разрушаването на храма е била спасена по чудо от една русенка. Излъчването на този свети Георги е много силно и въздействащо, по-различно е от други негови изображения, казва Петя. Някой ден ще я нарисувам, непременно! - уверено добавя майсторката.