Едно слабичко наглед, но всъщност твърде силно момиче увенча дългогодишния си труд с европейска титла по бокс за жени. За нея днес говорят всички, но малцина знаят през какво е преминала, за да стигне до най-високото място на стълбичката за победителки и да изслуша със сълзи в очите националния химн. За нея тази победа на победите пред домашна публика на ринга в София бе сладка отплата за лишенията, колебанията, несгодите и патилата по пътя към общото признание да е най-добрата боксьорка в Европа за категория до 48 килограма. И да е номер 1 на Русе за 2016 година. 
Родената през 1985 година Севда Асенова не крие, че е буйна от дете. Тя е една от трите сестри в семейството, не си поплюва от малка и когато трябва да даде урок на по-нахалните момчета в училище „Кирил и Методий“, не отстъпва и крачка назад. 
Не напада, но когато трябва да се защити, го прави по най-респектиращия начин
Затова и много-много не смеят да й правят добре известните по училищните коридори плоски номерца.
Срещата й с бокса става съвсем случайно. Веднъж баща й Юлиян върви по улицата, когато се среща с треньора Димитър Боев.
„Приятел, има ли из вашия квартал момичета, които искат да опитат на ринга“, пита Боев. 
„Попаднал си на точния човек“, отговаря Юлиян и разказва за темпераментната си щерка.
Тогава Боев го съветва да я насочат към Спортното училище и треньора Алексей Василев. Годината е 2002-а.
Севда тренира близо 12 месеца, без да вземе участие в нито едно състезание. Първо трябва да изгради обща боксова култура, а едва после да излезе на ринга. Среща подкрепа и от треньора Михаил Василев, който работи по онова време в клуб „Ратер“.
„Имаш талант. Тренирай редовно, аз ще ти помагам“, 
казва й Михаил Василев.
Първото й състезание е на ринга в Русе. Губи в дебюта си срещу Милена Коева от Сливен. Тогава поникват първите съмнения.
„Започнах да се питам дали не сбърках, дали въобще нещо става от мене“, припомня си горчивите мигове Севда.
Но в следващите 3 месеца продължава да работи плътно до Михаил Василев, за да стигне до нов мач в Пловдив срещу тогавашната държавна шампионка Мария Палева. Палева изгаря обаче преди гонга с 300 грама повече на кантара, слиза от ринга и никога повече не се връща на него. Русенското момиче пък печели златния медал след победи срещу три съпернички.
„Тогава предусетих, че с края на кариерата за Палева трудно ще имам сериозни конкурентки в моята категория“, разказва Севда.
Шестото чувство не я подвежда - след онова първенство в Пловдив печели 11 държавни титли, отделно са златните медали и отборните купи в турнира за купата на България.
След като няма равна у нас, 
следващата цел е да направи нещо значимо и на международния ринг
Така стига до първото си европейско първенство през 2007 година в Дания. Изненадва всички с класиране на финала, където губи от румънката Дута Стелуца. 
Следващото европейско през 2009 година в Украйна е кошмар. Севда трябва да се бие в тогавашната категория до 46 килограма, но съдбата я посреща с жестоки крошета - кантарът показва, че личното й тегло е в повече с 450 грама. Няма как - ще трябва да се връща без нито един двубой.
Понеже е смазана, иска да изплаче болката си на човек, на когото е вярвала, но той не й обръща никакво внимание. Звъни му, но не й вдигат телефона. Толкова е наскърбена, че си казва: „Край! Дотук!“
Спира тотално и не тренира в продължение на 3 мъчителни години.
„Бях станала 60 килограма. Имах подкрепата само на родителите си, сестрите си и брат си“, 
припомня Севда.
 Една вечер пък слиза за разходка по центъра и се среща случайно с бъдещата си съотборничка в клуб „Русе“ Стойка Петрова. Стойка й обяснява, че идва за първенство в зала „Дунав“ и я кани: „Ела да ни гледаш довечера!“
Севда тръгва към залата със свито сърце, а там среща отново своя щастлив покровител Михаил Василев. 
„Това ако не е съдба! Той ме прегърна, почна да ме разпитва какво става, защо не тренирам, къде съм си изгубила. Разказах му“, връща лентата европейската шампионка.
Василев й казва да се стяга, а тя влиза в залата. Набързо слиза от 57 на 48 килограма и участва за „Ратер“ на първенство в Благоевград след подготовка от само 3 месеца. Бие считаната за много талантлива тогава Марина Буюклиева с 10:0, на финала се справя със състезателка от ЦСКА, 
става шампионка и отново почва да вярва в себе си
Както казва, отново се взема в ръце, а Михаил Василев пак излиза на ринга с ново съдбоносно решение - препоръчва й да започне тренировки в БК „Русе“ при младия треньор Павел Сяров. 
Там вече няма хлабаво - ако пропусне една тренировка, Сяров й звъни, за да разбере какво става, болна ли е, проблеми ли има, с какво може да помогне. Буквално не я оставя да се отпусне и да провали подготовката си. Държи я нащрек във всеки момент. 
„Спокойно мога да кажа, че Павел и баща му Илия, изпълнителен директор на клуба, са като мои родители
Държат на състезателките и на клуба. За тях всички сме равни. Нямат дадено и неизпълнено обещание. Най-важното е, че превърнаха БК „Русе“ в голямо и сплотено семейство“, изповядва се Севда с ръка на сърцето.
Така се стига до европейското първенство в София през 2016 година. Тръгва към него със спомена от 2007-а, когато на континенталния шампионат в Дания губи финала от онази черна котка - румънката Дута Стелуца. Стелуца е в списъка на заявените състезателки и за първенството в столицата. 
„След тежкия труд с Павел Сяров бях решена на всичко. Казах си, че това трябва да е моето първенство и че трябва да си върна на Стелуца“, вълнува се Севда и сега.
И го прави по безапелационен начин. 
Взема с лекота всичките си мачове, бие румънката рано-рано 
и не й оставя шансове дори да стигне до мача за титлата. На финала пък показва може би най-добрия бокс в цялата си кариера дотук - финес в защита и атака, чудесен танц с крака, светкавични контри, бързи комбинации от леви-десни удари.
После може би някои помнят какво бе на стълбичката с химна, пълната зала и сълзите в очите на русенската шампионка. 
Казва, че особено се гордее с тази титла, но най-много я радва признанието на обикновените русенци.
„Изненадана съм, че толкова хора ме познават. Непознати ме спират, поздравяват ме, питат ме как съм и кога ще спечеля нов медал“, не крие радостта си Севда от вниманието на русенци.
Покрай позатихналата вече еуфория има и един проблем - лекарите казват, че е със скъсани кръстни връзки на коляното и че трябва да се оперира колкото се може по-скоро. Тя обаче продължава, както казва, да тренира като луда. Баща й обаче се тревожи как точно ще мине тази операция и дори вдига кръвно. Заради него решава да отложи срещата с хирурзите. И продължава да тренира. На риск. 
Дали не мисли да качи категорията и да опита на 51 килограма, тъй като нейната не заляга в програмата на олимпийските игри?
Не, не мисли. 
А коя е най-добрата българка на 51 кг - състезателката на „Русе“ Стойка Петрова или вечната й конкурентка Станимира Петрова? Нали Станимира замина в Рио след един странен генерален сблъсък между двете. 
„Няма две думи - Стойка е по-класната боксьорка. Просто я прецакаха, но тя е със силен характер 
и има да покаже още много“, не се двоуми Севда.
Дали след време не иска да опита като треньор?
Няма такива амбиции. 
Иска да излиза на ринга и да печели още победи. Лошото е, че през тази година няма голямо първенство. Всичките й боеве ще са в България, а тук няма равна. Липсата на конкуренция у нас я тревожи. Казва, че така не може да се върви нагоре.
И пак благодари на Павел Сяров за рамото и доверието. Благодари и на „целия екип на федерацията“, който повярва в европейската шампионка и спортист номер 1 на Русе за 2016 година.