Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Помните ли това мило стихотворение? Или пък това:
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
А помните ли забавните Патиланци, баба Цоцолана и драгия Смехурко?
Днес се навършват 59 години от тежката загуба на техния създател Генчо Негенцов, който не е сред нас, но ни е завещал книгите и героите си, които ще живеят вечно или поне докато я има България. 
И ако името Генчо Негенцов не ви говори нищо, със сигурност ще се усмихнете, като припомним ведрия му псевдоним - Ран Босилек.
Бъдещият автор на блестящи произведения за деца Генчо Станчев Негенцов е роден на 26 септември 1886 година в Габрово. Баща му, занаятчия и опълченец от Освободителната война, напуска този свят, когато Генчо е едва на седем години.
Макар и останал без баща, Ран Босилек 
завършва Априловската гимназия
в Габрово (1904) и известно време след това работи като учител (1904-1908). Първото си стихотворение той пише за своите малки ученици. Заглавието му е „На косичка“ и е публикувано в популярното детско списание „Светулка“ през 1906 година. След краткия педагогически стаж учителят записва славянска филология и право в Софийския университет. Завършва право с докторат в Брюксел, Белгия (1916) и дори известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Участва в редактирането на списание „Светулка“ и редактира вестник „Врабче“. По-късно е редактор в издателство „Хемус“, където се издава списание „Детска радост“ - едно от най-известните детски издания в България. Влиза в Съюза на българските писатели и става председател на Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. Защото Ран Босилек е 
един от създателите на художествено оформената детска книга в България
и е един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.
Ран Босилек е един от най-пламенните радетели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството му е изградено върху най-добрите традиции на българската детска литература. А безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.
Авторът на „Родна реч“ и на веселите патилански истории, големият поклонник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаимоотношенията между човека и природата.
Предмет на изображение в неговите произведения са самите деца, отношенията им с близките в семейството.
За да потготви малките си приятели за света на възрастните,
Ран Босилек изгражда у тях ново етично отношение към всичко,което ги заобикаля. Неговият стремеж е да възпита високи добродетели. Да възпламени отрано у децата искрата на обичта към всичко родно, да изгради представи за добро и зло, да създаде култ към честността и добрата постъпка. 
Важна част от творчеството на Ран Босилек е отношението между оригиналното творчество и влиянието на фолклора върху него. 
Белетристичният дар на писателя може да се види в приказките му. Приказките и разказите му са последователни, без излишни отклонения и усложнения, стегната композиция и лаконичен език. Приказки като „Бяло петленце“, „Сън“ и „Цирк в пустинята“ стоят по-близко до оригиналните му творби, а такива като „Златно птиче“, „Таралежко“, „Клан - недоклан“ и „Косе Босе“  по сюжет и художествени похвати се доближават до народните творби. В своето творчество не поставя сложни философски проблеми, задачата на писателя е скромна - да подготви своите читатели за живота, да утвърди оптимистично отношение към света. 
Основната тема на неговата проза е самата действителност
Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители в произведенията „Куку и Мау“, „Баба и внуче“, „Циганин и Циганче“.
В центъра на вниманието писателят поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство“, „Патиланско училище“ и др. В творчеството му наблюдаваме изображения на празници. Приказки като: „На Великден“, „Срещу Нова година“ и др. са отражение на народните традиции. 
Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са
разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото
Неговото талантливо перо умее еднакво добре да рисува както весели и жизнерадостни картини на безгрижното детство, така и ярко да очертава характерни моменти от нашия икономически и обществен живот. Видял отблизо живота на бедните си другарчета, закърмени от тежък труд, иска да покаже несправедливостта на живота. 
Приказките на Ран Босилек са населени с разнообразен персонаж. В тях наред със Заю Баю читателят се среща с Котаран, с Петльо, Козльо и др. Всички те запознават детето със своя начин на живот или разкриват свои особености.
Особено място в творчеството на писателя заема 
римуваната проза
От 1924 г. На страниците на редактираното от него списание „Детска радост“ започва излизането на поредица от римувани разкази с общи герои. В това свое повествование поетът рисува лудориите на патиланчовата дружина. По-късно тези разкази стават известни като отделни книжки със заглавия „Патиланчо“, „Бати Патилан“, „Патиланско царство“, „Патиланчо Данчо“ и „Патиланчо на село“. Животът на сговорната дружина е основа, на която авторът разгръща своето оптимистично отношение към света. И в игрите, и в труда малките герои намират повод да се посмеят и веселят. Героите на повествованието - Патиланчо и неговите другари Патиланчо Данчо, Патиланчо Ганчо, Патилана Гана и т.н., неговата баба Цоцолана, както и образите в другите му произведения, са убедителни, пълнокръвни и с подчертана индивидуалност, макар че всъщност нямат прототип, а са обобщения.
За малките си приятели Ран Босилек 
често пише статийки-приказки
в които запознава децата с личността и делото на видни наши и чужди писатели и общественици. На ясен и достъпен език се редят разказите за Пушкин, Толстой, Христо Ботев, Любен Каравелов, Чичо Стоян, Елин Пелин, и др. Той пръв прави опит да поднесе този жанр на детето и чрез него да му представи в един по-системен и прегледен вид още непознати за него творци.
В езиково и композиционно отношение творбите на писателя са интересни и разнообразни. Много от тях могат да бъдат посочени като образци на детската литература.
Балетристичните творби на Ран Босилек разкриват една искрена и дълбоко хуманистична авторова концепция. Неговите прозаични произведения са поучителни и човечни. Той пръв отдели много сили и талант, за да направи достояние на нашите деца богатството на българския фолклор. С голямото си умение да използва многобагрения и звучен народен език, да разказва весело, забавно и правдиво на малкия читател за живота Ран Босилек с право е извоювал почетно място в развитието на детската ни литература.
По материали от интернет