Изданието е посветено на теоретични въпроси на изкуствознанието, които според автора са по-слабо застъпени в специализираната литература в сравнение с историческите изследвания. То разглежда три основни области на теоретичната проблематика на изкуствознанието – морфология, семиотика и категориален апарат.
„Книгата сумира дългогодишните усилия на проф. Чавдар Попов в една изключително сложна за дефиниране област“, каза доц. д-р Бойка Доневска, ръководител на катедра „Изкуствознание“ към Факултета за изящни изкуства на Националната художествена академия. „Той убедено вярва в хипотезата, че в същинското разбиране не изкуството е възможно само в събирането на история и теория“, допълни тя.
По думите й проф. Попов е изпълни едно свое обещание - след като напусне преподавателската дейност да издаде обемен труд, в който са представи и обобщи своите познания. Всеки, който се е запознал с текста, е оценил неговия модерен и продуктивен научен стил, който е увлекателен дори когато говори за най-сложните концепции, каза тя.
„Този труд принадлежи към фундаменталните изследвания, които въвеждат към една огромна област, която е много трудно да бъде дефинирана“, допълни доц. Доневска. Според нея изданието ще бъде нещо като пътеводител за широката аудитория към изкуството от първобитните творби до авангарда.
Проф. д. изк. Иван Маразов, автор на предговора към „Теоретични проблеми на историята на изкуството“, обясни, че книгата е теоретична, но е написана не от теоретик на изкуството, а от историк на изкуството. Според него това е важно, защото всяка мисъл и хипотеза при писането на теоретична работа да бъде подкрепена с много факти, което изисква голяма ерудиция, която проф. Попов притежава.
Проф. Чавдар Попов тръгва не от теорията, а от практиката на историята на изкуството, отбеляза проф. Маразов. „Преди всичко тази книга е структурирана много добре от гледна точка на теорията на изкуството“, допълни той. „Проф. Чавдар Попов се занимава с най-важните категории и жанрове в изкуството и им дава теоретична дълбочина, която е невъзможна без много дълбокото и широкото изследване на историята на изкуството“.
„В тази книга проглежда една методологична задълбоченост, защото още като много млад проф. Чавдар Попов започва да се занимава с иконология и по-нататък този подход се запазва“, обясни проф. Иван Маразов. Според него всяка творба е родена на първо място от епохата и от нейните дух и култура и после от автора.
Проф. Маразов обясни, че изданието представя обобщаващ поглед върху това, което наричаме социални условия за създаването на една творба. „Това е книга която се пише цял живот“, каза още той. Според него изданието представя на читателя историята на изкуството, разгледана в теоретичен план.
В тази книга моите основни намерения и цели бяха да обвържа теорията и историята до такава степен, че да прозвучи като едно естествено цяло, обясни авторът проф. д. изк. Чавдар Попов. „За мен винаги е било така – две страни на един и същ медал“, каза авторът. Проф. Попов обясни, че е искал да представи пред читателя „теория с човешко лице“, перифразирайки мотото на Пражката пролет. Целта на текста е да обясни отделни закономерности и вътрешни връзки в изкуството, допълни той. Изданието е замислено като един компас, който да ориентира заинтересования читател, от студента до любителя и да послужи за основа за по-нататъшни изследвания, отбеляза проф. Чавдар Попов.