От 2017 г. насам притокът на вода към езерото е нараснал значително, като учените допускат, че промени в атмосферната циркулация, свързани с климатичните процеси в Арктика, може да са допринесли за тази тенденция.
Байкал се намира в Източен Сибир и е най-дълбокото и най-старото езеро на планетата. Възрастта му се оценява на около 25 милиона години, максималната му дълбочина достига 1642 метра, а водният му обем е приблизително 23 600 кубични километра.
Езерото е известно с изключителната си прозрачност и богато биологично разнообразие, формирано в продължение на милиони години в относителна изолация. Заради природното си богатство Байкал и околните планински и горски територии са включени в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г.
Изследователски екип от китайския университет Юнан е възстановил промените във водния баланс на езерото за период от 343 години, като е анализирал годишните кръгове на дървета, растящи по бреговете и в района на вливащите се реки.
Учените са използвали проби от дървесина на бял бор, извлечени чрез тънки сондажни инструменти. Ширината на годишните кръгове позволява да се правят изводи за климатичните условия през съответните години - по-широките кръгове обикновено свидетелстват за по-благоприятни условия и по-голяма влажност, докато тесните могат да показват засушаване, студ или друг стрес за дърветата.
За да калибрират реконструкцията, изследователите са използвали измервания на водния отток на реките Селенга и Ангара за периода 1959–2014 г. Селенга е най-големият приток на Байкал, а Ангара е единствената река, която изтича от него.
Анализът показва, че през XX век водният приток към езерото на моменти е намалявал значително, като при Селенга спадът е достигал около 90 процента спрямо предишни високи стойности. Особено продължителен сух период е регистриран между 1995 и 2016 г., а половината от всички установени екстремни засушавания в реконструирания период са настъпили след 1900 г.
От 2017 г. обаче тенденцията рязко се променя. Според изследването започва най-продължителният и изразен период на възстановяване за целия наблюдаван времеви интервал, като водният приток достига около 145 процента от дългосрочната средна стойност. Тази промяна съвпада с независими наблюдения за покачване на нивото на езерото и възстановяване на растителността в района.
Изследователите предполагат, че наред с валежите, влажността на почвата и снеготопенето значение може да имат и промени в атмосферната циркулация, които пренасят повече влага към водосборния басейн на Байкал.
Една от възможните причини е временното и регионално забавяне на затоплянето в части от Арктика. По-ниските температури на морската повърхност и по-малката загуба на морски лед в отделни райони на Северния Тихи океан и Арктика може да са повлияли на ветровете и атмосферното налягане, насочвайки повече влажни въздушни маси към езерото. Тази хипотеза обаче все още трябва да бъде проверена чрез климатични модели.
Учените предупреждават, че възстановяването на водните ресурси не отменя дългосрочните рискове за екосистемата. Те призовават за продължаване на изследванията и по-гъвкаво управление на водите, включително възстановяване на влажните зони в делтата на река Селенга.