Наблюдението обхваща периода от 10 до 12 ноември и включва новинарските емисии и актуално-публицистичните предавания на осем телевизионни и две радиопрограми с национален териториален обхват и политематичен или новинарски профил. Проследява се и съдържанието на онлайн медийни услуги, вписани в публичния регистър на СЕМ.
Целта на наблюдението е да се оцени съответствието на разпространяваното съдържание със Закона за радиото и телевизията и с професионалните етични стандарти. Сред критериите са своевременността, достоверността и точността на информацията, обозначаването на източниците, зачитането на човешкото достойнство и личната неприкосновеност, както и наличието на неоправдана сензационност при отразяването на събитието, е посочено в доклада.
Първоначалните резултати показват, че наблюдаваните медии в значителна степен изпълняват информационната си функция, като предоставят своевременна информация и периодично я актуализират, както и осигуряват достъп до различни информационни източници. Установени са различия във времето на първоначалното съобщаване за произшествието и в редакционния подход.
В началните часове широко са използвани снимки и видеозаписи на очевидци, включително публикувани в социалните мрежи. Според доклада това поставя въпроси за предварителната проверка на материалите, обозначаването на произхода им и редакционната преценка за възможното негативно въздействие на чувствителното съдържание. С напредването на деня отразяването се разширява с кореспондентски материали, преки включвания, официална информация и практически полезни сведения за пътната обстановка, медицинската помощ и възможностите за кръводаряване.
Като съществен проблем в доклада се откроява излъчването на близки кадри на тежко деформирани и горящи автомобили без предварително предупреждение за потенциално смущаващото им въздействие. В някои програми тези изображения са повтаряни многократно, включително в последващи информационни емисии. Според наблюдението повторното им излъчване невинаги добавя нова информация, но може да засили емоционалното въздействие върху аудиторията.
Отделно внимание е отделено на отношението към пострадалите и очевидците. Наред с примери за сдържан и съпричастен журналистически подход, са установени интервюта, при които въпросите акцентират върху непосредственото травматично преживяване на участниците в събитието. В същото време наблюдението не констатира общ стремеж към сензационност. В голяма част от информационното отразяване преобладават сериозни журналистически подходи и съпричастност към пострадалите.
Отчетени са и добри журналистически практики – ясно обозначаване на непотвърдените сведения, предоставяне на практически полезна информация, техническа обработка на чувствителни изображения и сдържаност при интервюирането на пострадали.
Според доклада от мониторинга първоначалните резултатите потвърждават необходимостта от баланс между обществен интерес от своевременното и пълно информиране и отговорността на медиите да зачитат човешкото достойнство, личната неприкосновеност и емоционална уязвимост на хората, които са засегнати от тази трагедия.
„Наблюдението ще обхване и вчерашния ден на траур в държавата“, посочи председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова и уточни, че изнесените днес данни са предварителни констатации.
Д-р Симона Велева, член на СЕМ, постави въпроса дали общественият отзвук от трагедията ще доведе до последващо обсъждане на мерки и политики за превенция на пътнотранспортните произшествия. Тя отбеляза, че дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ е действала изключително експресно. По думите й медиите са информирали бързо и подробно и са изпълнили информационната функция. „Виждаме, че основният проблем е визуален - виждаме, че кадри на смачкани и горящи автомобили са излъчвани без предупреждение и без замъгление, често от социалните мрежи без посочен източник и после многократно се повтарят“, посочи тя.
Д-р Велева уточни, че единствено БНТ за момента замъглява лицата на пациенти и закрива регистрационните номера на автомобилите, но това се случва следобед. По думите й, когато има такава кратка времева рамка, медиите първо реагират, а след това започват да включват различни редакционни стандарти, за да могат да поднесат съдържанието по по-подходящ начин.
Пролет Велкова, член на СЕМ, каза, че на този етап се въздържа от категорични оценки, тъй като представените данни са от кратък период и не дават цялостна картина. Според нея е разбираемо професионалното желание на медиите да информират възможно най-бързо, но липсата на предупреждения при излъчване на трудни за възприемани кадри е проблем, който заслужава внимание. „Колкото и да сме критични по отношение на работата на колегите и взискателни по отношение на това да спазват етични стандарти, трябва да имаме предвид изключителната сложност на отразяване на такава огромна трагедия. Това е наистина нещо, което мисля, че никога не се е случвало, не е познато в този мащаб“, отбеляза Велкова.
Галина Георгиева, член на СЕМ, каза, че и към днешна дата липсват такт, умереност, въздържание и редакционна преценка при отразяването на трагедията, включително в търговските медии. „Вярвам, че търсенето на допълнителна информация ще продължи да се случва до изясняване на случилото, но ми се иска това да се случва в един висок професионализъм и да видим въздържание и премереност в ефир“, каза тя.
Председателят на СЕМ призова журналистите и редакционните екипи да проявяват съпричастност към близките на загиналите, пострадалите и очевидците, които също са преживели травматично събитие. „Отразявайки тази трагедия, трябва да се има предвид и паметта на загиналите и да се щадят техните близки, както и състоянието на ранените. Хората, които бяха включвани като свидетели от мястото, са също подложени на травма и са в шок. И трябва да се уважава тяхното състояние. Трябва винаги да се помни, че преди да сме журналисти, сме хора и е редно да се водим първо от съпричастност и емпатия“, каза д-р Наплатанова.
Тя подчерта, че е важно да се преценява какви кадри и свидетелства се показват непосредствено в ефир, както и да се избягват категорични оценки и етикети, преди да са изяснени фактите.
Според д-р Наплатанова големите медии са се справили сравнително добре с отразяването въпреки констатираните пропуски. Тя посочи, че след приключване на наблюдението окончателният доклад ще бъде публикуван и изпратен на Комисията по журналистическа етика за допълнителна оценка.
Докладът бе приет с пет гласа „за“. В рамките на заседанието бяха разгледани и доклади от дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.
На 10 ноември две верижни катастрофи затвориха магистрала „Тракия“ край пътен възел „Зимница“ в област Ямбол. 12 души са загинали, а ранените са над 50. В инцидентите са участвали общо около 70 леки и тежкотоварни автомобили. Още в деня на инцидента СЕМ призова медиите да се въздържат от сензационност при отразяването на тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ и да спазват принципите на Етичния кодекс на българските медии.