В зала „Максим" бяха главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов, отг. редактор на сп. ЛИК Яница Христова, проф. Здравка Константинова, проф. Михаил Неделчев, проф. Алберт Бенбасат и гл. ас. д-р Тодор Панайотов.
Развитието на печата има пряка връзка със самочувствието, което води до Освобождението, а по-късно е свързано с представата за свобода и за свобода на словото, каза главният редактор на сп. ЛИК, издание на Българската телеграфна агенция, доц. Георги Лозанов. „С появата на печата възниква един възрожденски триъгълник в нашата култура - печат, знание, свобода“, каза още той. По думите на доц. Георги Лозанов „печатът дава възможност да се разпространява информация в непознати дотогава обеми и актуалност, което предоставя на хората нов начин да гледат на света.
Условията, в които възниква българският печат, са тежки – България не е свободна страна, а по света вестникарството и книгопечатането вече имат своите успехи и последователи, припомни отговорният редактор на сп. ЛИК Яница Христова. По думите й ролята на печата в България се утвърждава бързо при „моделирането на гражданите“ – не само на техния бит, а и на мисленето им.
Българската журналистика изпълнява държавно-творчески функции в периода преди Освобождението, когато българската държава все още не е възстановена, каза проф. Здравка Константинова, преподавателка по история на българската журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Началото на българската периодика е поставено от Константин Фотинов с пробната книжка на списание „Любословие“ от 1842 г., а първият български вестник „Български орел“ е издаден през 1846 г. от Иван Богоров. По думите на проф. Константинова до 9 септември 1944 г. българската периодика натрупва над 10 000 заглавия.
Четенето на вестници е необходимост и неразделна част от живота на културния човек, е мнението на проф. Михаил Неделчев, преподавател и изследовател по теория и история на литературата в Нов български университет. Той отбеляза, че се изумява и тревожи, когато среща свои колеги от академичните и литературните среди, които вече не четат вестници. По думите му неговите наблюдения от пътуванията в чужбина показват, че хората там продължават да четат печатни издания.
Началото на българското книгопечатане тръгва от „Кириакодромион“, познат като „Неделник“, който излиза преди точно 220 години. Неговата идея е да започне да просвещава хората, като им даде на един по-демократичен, по-нов, по-модерен български език книга, и то не каквато да е книга, а църковна книга, разказа проф. Алберт Бенбасат, литературен историк, критик, публицист и издател.
Истината в журналистиката не е въпрос на гледна точка. На много места се опитват да я представят така, но истината си е истина и тя трябва да бъде разглеждана като задължителен постулат в нашата журналистика. Това каза гл. ас. д-р Тодор Панайотов, историк, журналист и преподавател в Нов български университет (НБУ). По думите му в модерните времена, в които живеем културните хора продължават да четат вестници, но не и студентите.
Чрез онлайн връзка от Бургас в представянето на сп. ЛИК се включи от Бургас главният редактор на „Черноморски фар“ Силвия Шатърова. Истински героизъм е да правиш регионален вестник, а още по-голям подвиг е да му направиш нов графичен дизайн и нова концепция, каза тя. Изданието има нова графична концепция, отличена в края на октомври от Съюза на българските журналисти със „Златно перо“ за графика. „Черноморски фар“ има над 100-годишна история. Основан е през 1920 г., когато излиза първи брой на седмичника за търговия, икономия, стопанство и информация вестник „Фар”.
Варненският археолог и колекционер на печатни издания Александър Минчев показа екземпляр от първия и единствен брой на вестника на Христо Ботев „Нова България“, който е отпечатан дни преди поетът да тръгне за родината и да загине. Той гостува в Националния пресклуб на БТА във Варна. Най-старият вестник, който пази варненецът, е брой на „Цариградски вестник“ от 1850 година, чийто редактор е бил Александър Екзарх. Минчев си спомня, че е купил изданието от антиквариат и се гордее с факта, че то е много рядко и е в добро състояние.
Пет вестника излизат в Трън между 1895 и 1901 г., а в града работят три печатници, разказа Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в Перник. По думите ѝ първият местен вестник на територията на днешната област Перник е „Ерма“, чийто първи брой излиза на 2 януари 1895 г. в Трън.
Изобретението на Йоханес Гутенберг - системата за тиражиран книгопечат, променя света, каза творецът и уредник на артцентър „Творителница О‘Писменехъ“ в Плевен Диян Павлов-Джими.
Трябва да обръщаме повече внимание на това как изглеждат книгите за деца,как са оформени, какви са темите, които вълнуват съвременните деца и как да изглеждат илюстрациите, каза организаторът на „Пловдив чете“ Гергана Георгиева. Тя представи предстоящата инициатива по повод четвъртия Ден на четенето – България, който се отбелязва на 20 ноември.
Константин Фотинов е бил не само народоучител, но и журналист от първа линия за своето време, припомни уредникът на Историческия музей в Самоков Славейко Докузов. В Историческия музей в града се съхраняват много от изданията на списание „Любословие“.
За печатните български медии в Болград през 19-и век разказа журналистката от Одеса Анна Терзивец, която гостува в Националния пресклуб на БТА в украинския град. Според историческите данни две са значимите български периодични издания и вестници в Болград през 19-и век на български език, които поставят основите за развитието на националната публицистика и съхраняването на българската идентичност на преселниците. Първото е „Общ труд“, а второто - „Български глас“.
Периодичният печат и написаното остават, а когато едно печатно издание е на борда, то се предава от ръка на ръка, каза командирът на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) кап. II ранг Радко Муевски. Той отбеляза, че сп. ЛИК има специален брой и от второто плаване на НИК 421, а на борда пътуват и други тематични издания на списанието. Към момента плавателният съд се намира в пристанището в Анталия за участие на кораба и екипажа в Конференцията на ООН за измененията в климата (КОП-31).
В представянето на броя на ЛИК се включиха и събеседниците от пресклубовете на агенцията в страната:
Благоевград
Бургас
Варна
Велико Търново
Видин
Враца
Габрово
Гоце Делчев
Добрич
Казанлък
Кърджали
Кюстендил
Ловеч
Монтана
Пазарджик
Перник - с участието на Станислава Георгиева, началник на Държавния архив в Перник, и на Божидар Пантев от читалището в Брезник
Петрич
Плевен
Пловдив
Разград
Русе
Самоков
Свищов
Силистра
Смолян - на журналиста Зарко Маринов и на Светлана Хаджиева, библиотекар и журналист
Стара Загора
Троян
Търговище
Хасково
Шумен
Ямбол
От пресклубовете извън страната се включиха гостите от:
Атина
Одеса
Тараклия
Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421)
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийският брой на тема „Печатът - 180 години „Български орел“ можете да откриете на следния адрес: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.
/ТС