Първият вестник, който е издаден в Казанлък, е в началото на 1890 година, разказа Георгиева. Това е вестник „Розова долина“, орган на местните казанлъшки либерали-цанковисти, а само броени дни след това, с излизането на другия политически вестник „Народна защита“, на местната Народнолиберална партия, двата вестника започват остра политическа полемика. През 1893 година в Казанлък се заражда идеята за основаване на печатарско дружество „Надежда“. В едно статистическо сведение на следващата година четем, че в града акционерно дружество „Надежда“ отваря печатница за книги, вестници, списания с една ръчна машина и пет души словослагатели, с председател Георги Гинев и Георги Пенков, книжар, посочи Теодора Георгиева. В Казанлък излизат поредица от вестници и списания, свързани с икономическия живот на града и региона. „Оттук за пръв път излиза идеята за издаване на „Търговски алманах“, който, за съжаление, е отпечатан в Търново, в печатница „Фъртунов", каза още тя. Допълни, че в Казанлък в годините 1922–1944, в продължение на 22 години, се издава вестник „Розопроизводител“, орган на местните розопроизводители.
Директорът на общинската библиотека напомни, че през настоящата година се отбелязва 115-годишнината от създаването на Кооперативната банка в Казанлък, която има изключително значение за икономическия и културния живот в града. В продължение на почти 20 години, под различни наименования, излизат печатни издания, които допълват тази характеристика.
Голяма е и цифрата на изданията в Казанлък в областта на културата. През 1888 г. в града, като директор на Казанлъшкото педагогическо училище, се установява завърналият се също от Лайпциг д-р Кръстю Кръстев, доктор по философия, който по-късно се налага като голям български литературен критик и философ. Той поставя началото на литературно-научно списание, което по-късно се преименува на списание „Критика“. По негова инициатива в Казанлък се учредява и дружество „Отец Паисий“, главно от преподаватели в Казанлъшкото педагогическо училище.
В Казанлък, през 1898 година е създадена и първата българска музикална книжарница на Александър Едрев - Вердела „Наука", която по-късно поставя основите на музикално издателство „Орфей“, разказа още Теодора Георгиева. Едно от най-значимите дела е издаването на детска музикална библиотека „Славееви гори“, издание под редакцията на основоположника на българското професионално композиторско творчество Емануил Манолов. Тя напомни, че неотдавна, на последните Кръстеви четения в Казанлък, внучката и правнучката на Александър Едрев-Вердела направиха отново изключително ценно дарение от неговите дневници, точно в тази част, в която са публикувани спомените от неговото ползотворно сътрудничество с Емануил Манолов.
От голямо значение е в Казанлък отразяването на обществено-икономическия, политическия, социалния и културния живот са местните вестници „Казанлъшки градски обществен вестник“ и вестник „Казанлъшка искра“, по-късно само „Искра“, който е и най-дълго просъществувалото издание, посочи Георгиева. Тя подчерта, че „Искра“ е вестникът, който в продължение на повече от 100 години има своята неизменна част не само в регионален, а и в национален аспект и продължава да излиза и до днес.
Георгиена отбеляза, че във фонда на библиотеката „Старопечатни, редки и ценни издания" се съхраняват редица ценни печатни издания, като най-старото е от 1852 година. Смятам, че фондът на библиотеката е изключително богат на издания, които биха могли да бъдат повод за самостоятелна изложба, показваща за пореден път колко наситен културен, икономически и стопански живот е имал Казанлък и продължава да го има и в наши дни, каза Георгиева.
Тя изказа благодарност към БТА за поканата да се включи в представянето на списание ЛИК, посветено на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и отбеляза, че това е било повод да преоткрие нови факти, които подчертават значимостта на д-р Иван Богоров и това, че той е изключителен радетел за чистотата на българския език. Теодора Георгиева посочи, че малко известен или позабравен факт е, че той е автор на първата българска граматика, благодарение на него имаме и нововъведени думи. Изключително удовлетворяващ е и фактът, че на първо четене в българското Народно събрание е приет закона за българския език, а само след броени дни в Лайпциг, където д-р Богоров е завършил химия, ще бъде открит паметник в негова чест, допълни Георгиева.