Съотношението се е повишило в 17 държави от ЕС и е намаляло в останалите 10. Най-голямо увеличение е отчетено в Португалия (60,8 на сто), следвана от Нидерландия (34,3 на сто), Унгария (26,5 на сто), Чехия (25,8 на сто) и Испания (24,5 на сто). Най-силен спад има в Румъния (42,8 на сто), Финландия (25,2 на сто) и България (16,2 на сто).
Показателят сравнява изменението на жилищните цени с това на доходите на домакинствата на човек от населението спрямо базова година. Той се повишава, когато цените растат по-бързо от доходите, намалява, когато изостават от тях, и остава без промяна, когато двата показателя се изменят с еднакъв темп. Данните показват как се е променило съотношението във всяка страна. От тях не може да се определи в коя държава за покупка на жилище са необходими най-малко годишни доходи.
Евростат проследява и стандартизирано съотношение, което показва доколко цените на жилищата спрямо доходите са над или под дългосрочната средна стойност на показателя, изчислена за периода от 2000 г. насам.
В ЕС показателят достигна два върха: през 2007 г., преди световната финансова криза, той беше със 7,9 на сто над дългосрочната си средна стойност, а през 2022 г. я надхвърли със 7,4 на сто. Между двата върха съотношението спадна до равнище с 6,4 на сто под средното през 2014 г., след което отново започна да се повишава. След понижения през 2023 и 2024 г. то се върна малко над дългосрочната си средна стойност през 2025 г., с 0,03 на сто.
Стандартизираното съотношение помага да се откроят потенциални дисбаланси на жилищния пазар. Затова то се използва като допълнителен индикатор в таблото с показатели по Процедурата за макроикономически дисбаланси на ЕС.
За по-пълна оценка на достъпността се отчитат и броят на годишните доходи, необходими за покупка на жилище, и разходите за финансирането ѝ с ипотечен кредит. Евростат проследява отделно и дела на текущите жилищни разходи в разполагаемия доход на домакинствата.