По едно превозно средство на всеки 90 секунди. Сред оглушителния шум от инструменти и промишлени роботи заводът на „Махиндра“ (Mahindra) в Хайдерабад, в Югоизточна Индия, произвежда с бързи темпове електрически рикши, които заливат пътищата в страната, пише Франс прес.
Със способността си да се провират през огромните задръствания, парализиращи градовете в най-населената страна в света, електрическите рикши, известни като „тук-тук“, остават незаменими дори в епохата на зелената енергия. В Индия именно рикшите се превърнаха във водещо средство за електрификация на транспорта.
През септември всяко второ продадено в Индия превозно средство тип триколка е било с електрическо задвижване, в сравнение с 8,5 на сто от леките автомобили и 11,6 на сто от двуколесните превозни средства.
По данни на Международната агенция по енергията (МАЕ), Индия продължава да бъде с голяма преднина най-големият пазар в света за подобни малки превозни средства.
„През последните пет години пазарният дял на нашата компания в този сегмент се е увеличил шест пъти“, заяви с ентусиазъм ръководителката на „Махиндра Мобилити“ (Mahindra Mobility) Суман Мишра.
Тя уточни, че интересът към електрическите „тук-тук“ се е засилил през последните две години благодарение на финансовите стимули от правителството, които са допринесли за подобряване на качеството на превозните средства и рентабилността на експлоатацията им.
Първите електрически рикши (е-рикши) се появиха по замърсените улици на Делхи преди повече от десет години.
Тогава повечето от тях бяха резултат от изобретателността на любители механици, които се опитваха да приспособят двигател и батерия, произведени в Китай, към рамата на велосипеди.
С нарастването на търсенето обаче секторът бързо се индустриализира и беше завзет от големите производители.
По-ниски разходи
Появата на електрическите „тук-тук“ промени облика на индийските мегаполиси, а най-вече и нивото на шума в тях.
Преминаването на много от шофьорите им към електрически превозни средства се дължи не толкова на екологични съображения, колкото на чисто финансови причини. Електрическите „тук-тук“ са значително по-евтини за ежедневна експлоатация от бензиновите си варианти.
„Разликата отива директно в джоба ми“, казва със задоволство 31-годишният Афроз Алам, който по-рано тази година си е купил подобно превозно средство.
Стотиците рупии, които спестява всеки ден, като зарежда батериите, вместо да пълни резервоара с гориво, многократно компенсират по-високата покупна цена на превозното средство. „Цената изглежда висока, но спестяваме от разходите за гориво, които имахме преди“, посочва той.
Според изчисления на индийския аналитичен център „Съвет по енергия, околна среда и води“ (CEEW) експлоатацията на моторизирано триколесно превозно средство струва два пъти повече на километър в сравнение с аналогичен вариант с електрическо задвижване.
„Тези превозни средства, които се използват през целия ден, позволяват бързо да се спестят средства от разходите за гориво“, каза Бидиша Бхатачаря от базираната в Делхи изследователска фондация „Чинтан“ (Chintan).
В контекста на световното покачване на цените на петрола, предизвикано от войната в Близкия изток, преминаването на рикшите към електрическо задвижване беше посрещнато с удовлетворение от индийските власти, които търсят начини да намалят разходите за внос на петрол.
Благодарение на поевтиняването на слънчевата енергия и батериите Индия вече потребява по-малко гориво на глава от населението за транспортни нужди, отколкото Китай през 2012 г. при същото равнище на доходи, съобщи аналитичният център „Ембър“ (Ember).
„В надпреварата за намаляване на вноса на петрол Индия е на челно място“, заключиха експертите.
Пробвайте поне за ден
Въпреки това бързото навлизане на електрическите „тук-тук“ остава силно неравномерно в различните части на страната.
Докато в северния град Лакнау наличието на подобни рикши е впечатляващо, в западния мегаполис Мумбай е по-ограничено. „Няма места за паркиране“, обяснява ръководителката на „Махиндра“. „Бензиновите „тук-тук“ паркират покрай пътя, но как да се осигури място за тези, които трябва да бъдат зареждани“, посочи тя.
Доставките на батерии представляват друго предизвикателство за сектора. Миналата година ограниченията, наложени от Китай върху износа на магнити от редкоземни елементи, които са от съществено значение за електродвигателите, принудиха някои индийски производители да преустановят производството си.
За да преодолее тази зависимост, индийското правителство отпусна значителни средства за бизнеса.
„Два местни производителя са съвсем близо до пускането на пазара в Индия на собствени батерийни клетки“, заяви Суман Мишра.
Остава да се проследи дали успешното преминаване на рикшите към електрическо задвижване може да бъде приложено и при леките автомобили, а след това и при тежкотоварните превозни средства – основни потребители на гориво и източници на замърсяване в Индия.
Според Бидиша Бхатачаря отговорът може би се крие в търговските автопаркове.
Ако бъде изградена необходимата инфраструктура за зареждане на таксита и търговски превозни средства, това би могло да убеди и собствениците на лични автомобили да преминат към електрическо задвижване, отбелязва тя.
За тези, които вече са преминали към електрически рикши, ползите са безспорни.
„Те (шофьорите на автомобили с бензинови двигатели) продължават да твърдят, че батериите не са надеждни. Аз им казвам: „Пробвайте подобно превозно средство поне за ден“, призовава 26-годишният Мохамед Али, седнал зад кормилото на своето „зелено“ триколесно превозно средство. „Те дори не подозират колко ще спестят...“, подчертава той.