Най-тежките последици от замърсяването са свързани с продължителното излагане на вредни емисии, а автомобилният трафик не е сезонен, посочват експертите. Замърсяването с азотен диоксид (NO₂), чийто основен източник в градската среда е автомобилният транспорт, е статистически свързано с 1172 смъртни случая годишно в София, се посочва в становището. Данните показват още, че всички жители на столицата живеят в квартали с нива на азотен диоксид и фини прахови частици над препоръките на Световната здравна организация.
При всяко увеличение с 10 микрограма на кубичен метър на средногодишната експозиция на азотен диоксид рискът от преждевременна смърт, хронична обструктивна белодробна болест, сърдечносъдови заболявания и рак на дихателните пътища нараства с около 4–8%, отбелязват експертите.
Зоните с ниски емисии са мярка с доказан здравен ефект, като най-последователно установеният резултат е намаляването на сърдечносъдовите заболявания. Изследване, проведено в Лондон, показва и по-бързо развитие на белодробната функция при децата след въвеждането на нискоемисионната зона, обясняват експертите.
Според представените данни 221 от общо 363 зони с ниски емисии в Европа, или 61%, действат денонощно през цялата година, докато сезонните ограничения са характерни предимно за Италия.
Експертите се позовават и на местни моделни оценки, според които въвеждането на зоната с ниски емисии в София би могло да предотврати приблизително 5100 преждевременни смъртни случая и близо 1900 нови случая на астма за периода 2021 – 2050 г. Очакваните икономически ползи се оценяват на около 3 - 4 млрд. евро до 2050 г. Резултатите са предварителни и ориентировъчни, тъй като се основават на математически модели и допускания.
В становището се предлага Столичният общински съвет да подкрепи целогодишното и денонощното действие на зоната в целия ѝ обхват, както и да има последователно изпълнение на мерките от Плана за устойчива градска мобилност, включително развитие на обществения транспорт и на пешеходната и велосипедната инфраструктура и създаване на устойчиви алтернативи за придвижване на гражданите. Предлага се още да бъде осигурено системно наблюдение и оценка на ефекта от зоната върху качеството на въздуха.
Към момента нискоемисионната зона действа от началото на декември до края на февруари, като в Малкия ринг не се допускат автомобили от първа и втора екологична група, а в Големия ринг – от първа екологична група, посочват експертите.