Фючърсите на американските фондови индекси се понижиха рязко, а акциите на компании, свързани с изкуствения интелект, отстъпиха в Азия. Доходността на американските държавни облигации също спадна, съпроводена от отслабване на долара.
Според Джейк Долархайд, главен изпълнителен директор на „Лонгбоу Асет Мениджмънт“ (Longbow Asset Management), евентуална победа на демократите и в двете камари би увеличила регулаторния натиск върху технологичния сектор и би могла да забави растежа на бизнеса с изкуствен интелект.
Той смята, че финансовата подкрепа на Илон Мъск за републиканците не е успяла да неутрализира недоволството на избирателите от високите сметки за комунални услуги, храните и горивата.
Тапас Стрикланд, главен пазарен стратег в „Муму Ей Ен Зет“ (Moomoo ANZ), поставя акцент върху изборите за губернатор в Тексас и Джорджия. По негови оценки двата щата представляват около една трета от разходите и проектите за центрове за данни за изкуствен интелект. Победи на демократите и на двете места биха увеличили вероятността от забавяне на изграждането на инфраструктура, което би засегнало целия сектор.
Ник Ферес от „Вантидж Пойнт Асет Мениджмънт“ (Vantage Point Asset Management) също посочва риска от по-строго регулиране на ИИ и криптовалутите. Според него значение има не само очакваната победа на демократите, но и размерът на преднината им.
Сред възможните източници на напрежение той откроява бъдещи спорове около тавана на държавния дълг и евентуална процедура по импийчмънт. Ферес отбелязва, че следеният от „Голдман Сакс“ индекс за сектора на ИИ е загубил 15 на сто през октомври и над 24 на сто спрямо върха си, което показва, че натискът е започнал преди изборите.
Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в „Саксо“ (Saxo), свързва поевтиняването на долара и спада на борсовите курсове с очакванията за по-силно представяне на демократите и по-малко възможности за допълнителни бюджетни стимули.
Според нея по-рязкото понижение на фючърсите на Nasdaq отразява и опасенията от засилен надзор върху ИИ и големите технологични компании. Тези рискове се появяват в момент, когато инвеститорите вече поставят под въпрос високите пазарни оценки и нарастващите инвестиционни разходи. По-ниската доходност на облигациите обаче може впоследствие да подкрепи пазарите и да ограничи продължителността на разпродажбата.
Други анализатори предупреждават да не се надценява прекият икономически ефект от изборите.
„Не мисля, че големият риск за пазарите идва от „синята вълна“; той се крие в преувеличената реакция на инвеститорите към нея“, заяви Майкъл Арон, главен инвестиционен стратег в „Стейт Стрийт Глоубъл Адвайзърс“ (State Street Global Advisors).
Марк Малек, главен инвестиционен директор в „Сибърт Файненшъл“ (Siebert Financial), смята, че голяма част от очаквания изборен резултат вече е отразена в цените на активите. Той прогнозира краткосрочни колебания, но не очаква извънредни пазарни сътресения. Според него по-голяма изненада би било силно представяне на републиканците.
Тай Хуи, главен пазарен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в „Джей Пи Морган Асет Мениджмънт“ (J.P. Morgan Asset Management), подчертава, че Тръмп запазва правото си на вето. Това ще ограничава възможностите на демократите да променят законодателството през оставащите две години от президентския му мандат.
Разделеният контрол между Конгреса и Белия дом би могъл да ограничи бюджетните дефицити, но създава и риск от нови спорове за тавана на дълга през следващата година. Президентът същевременно запазва значително влияние върху търговията, митата, външната политика и прилагането на съществуващите регулации.
Според Хуи натискът върху технологичните акции е свързан в по-голяма степен с преоценката на перспективите пред ИИ през последните седмици, отколкото със самите избори.
Подобна позиция изразява Йеспер Кол от „Монекс груп“ (Monex Group). Той смята, че преминаването на Конгреса под контрола на демократите няма непременно да промени съществено политиката на Тръмп, който широко използва изпълнителни укази.
Кол очаква повече политически конфликти и разследвания, но вижда причините за скептицизма към ИИ извън партийната политика. Според него изборният резултат в крайна сметка може да подкрепи долара, ако засили пазарното усещане за независимост на Управлението за федерален резерв.
Кристофър Ходж, главен икономист за САЩ в „Натиксис“ (Natixis), също не очаква големи преки икономически последици. Той обаче допуска промени в администрацията и опити на Тръмп да пренасочи общественото внимание след неблагоприятен изборен резултат. Като възможни фигури при кадрови промени Ходж посочва министъра на отбраната Пийт Хегсет и финансовия министър Скот Бесънт.