Събитието започна с поздрав от Университетския състав за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
В дискусията бяха обсъдени теми като значението на Софийския университет за обществото и връзките на преподавателите с техните студенти, както и с преподаватели, които в миналото са били част от екипа на висшето училище.
Доц. Дария Карапеткова от Факултета по класически и нови филологии в СУ бе водещ на събитието. Участваха още ректорът на СУ проф. Елиза Стефанова, проф. Александър Драйшу от Физическия факултет, проф. Искра Шомова от Факултета по славянски филологии, проф. Ангел Ангелов-Джендема, проф. Вера Николова от Геолого-географския факултет.
„Днес ще отбележим едно забележително издание, което има за задача да постави нова традиция“, каза доц. Карапеткова в приветствието си. Според нея текстовете в книгата защитават заглавието й. Изданието съдържа текстове от 70 преподаватели в различни факултети на университета, които представят свои лични истории, спомени и размисли за академичния си път.
„В книгата са представени колеги от почти всички факултети на Софийския университет“, уточни тя. Обясни, че едно от нещата, които са я изненадали, е било колко красноречиви, с добро перо, усет за детайла и голяма емоционалност са писали колегите ѝ математици и физици. Доц. Карапеткова даде за пример част от текста на проф. Драйшу, в който той говори за своите преподаватели. „Това умиление към традицията, която в своя класически вид проф. Драйшу е намирал за необходимо да препредава дори и в дигиталните години, е нещо, което преди да се запозная с него, лично го направи в моите очи симпатичен“, отбеляза тя.
„Името на един университет се изгражда от хората в него – хората, които работят, учат и изграждат неговата общност“, каза ректорът проф. Елиза Стефанова. Тя е автор на идейния проект за книгата. Според нея всички преподаватели, чийто академичен път след средното им образование е преминал в СУ, са с особено отношение към висшето училище.
„Според мен е важно да остане за бъдещите поколения какво е човешкото лице на всеки един от нашите преподаватели. Не просто името и катедрата, а как те са изживели университета“, каза още проф. Стефанова. „Сигурна съм, че един ден в някой вестник или онлайн издание, когато някой прочете „проф. от СУ“, ще каже „да, ето този човек е направил не по-малко от който и да е професор от който и да е друг университет, Харвардски или Оксфордски“, допълни тя. „Освен прекрасни специалисти ,преподавателите ни са прекрасни личност и са прекрасен пример. Те за мен са днешните будители“, каза ректорът на СУ
„Това е нашият храм – храмът на знанието“, каза проф. Ангел Ангелов-Джендема за висшето училище. „Душите ни се сливат, сродяват се от това, че работим заедно, че сме преподаватели и всеки от нас е специалист и голям професионалист в своята област“, допълни той. „Нашите възрожденци, всички учени, писатели, революционери, духовници са имали една мечта и са се борили за нещо, на което ние сега се радваме“, каза още той, като по думите му това е българският университет.
Проф. Ангелов посочи, че освен като образователна институция, висшето училище има и задачата да обедини нацията около българския език. Специалистите в институцията създават нова терминология и приобщават чуждестранното знание за българските учещи и за българската книжовност.
Според проф. Александър Драйшу, въпреки че преподавателят не може да прояви лично отношение към своите студенти, внимателното отношение към всеки един от тях е основно. Той обясни, че по-младите студенти са от друго поколение и с други виждания за ценностите. „Ние просто се опитваме да дадем на възпитаниците най доброто, на което сме способни“, каза проф. Драйшу.
„Много се впечатлих от заглавието на книгата „Човешкото богатство на Университета“ и се замислих дали една бъдеща поредица би могла да бъде озаглавена „Университета – богатството“, което да показва какво богатство за страната е той“, отбеляза проф. Драйшу. Според него, макар че качеството на работата на преподавателя помага в малка степен за поддържането на авторитета на висшето учебно заведение, в първите години на един млад преподавател е точно обратното. „Когато постъпих като асистент преподавател, бях с невероятното самочувствие, че това се случва в СУ“, разказа професорът.
„Младите хора са много чувствителни в днешно време“, отбеляза проф. Вера Николова. „Това са хора, които са наистина ориентирани в различни посоки. Ние го виждаме навсякъде около нас - и в ежедневието, и в политическия живот“, допълни тя. „Отношението, което имаме към младостта, към това, което днешните хора мечтаят, искат и чувстват е много важно, за да можем да се докоснем към тях и да им бъдем полезни“, обясни проф. Николова.
„Всеки преподавател си изработва своя матрица на преподаване, в която влизат и медиатори, и шеги“, обясни проф. Искра Шомова. Подходът към преподаването - това са интересите на студентите, разказа тя. И уточни, че ако преподавателят види, че нещо е интересно за аудиторията, се старае да се задълбочи в него и обратното, ако не е. Ако професорът види, че студентите имат чувство за хумор, тогава и той започва да се шегува, обясни тя. „Такива неочаквани въпроси са ми задавали“, спомни си проф. Шомова.
„Всъщност преподаването е диалог“, каза още тя. По думите й човек трябва да е отворен към различното, а студентите сами ще го насочват.
„Университетът е вселена. В тази вселена всеки един студент е една звезда“, каза още тя. „Имала съм всякакви студенти – много мотивирани и такива, които не се интересуват и после съм ги виждала преобразени - най-демотивираните, спечелени за знанието“, разказа проф. Шомова.
В края на дискусията беше прожектиран кратък документален филм, посветен на св. Климент Охридски.