Тя разказа, че и малките деца усещат и преживяват раздялата с хората, които са се грижили за тях. „В началото всички ми се сърдят. Много трудно ми беше да го приема. С течение на времето разбрах, че това е техният начин да преживеят раздялата“, допълни Младенова. Тя поддържа връзка с почти всички деца, за които е полагала грижи. Някои от децата идват на гости. Често осиновителите се обаждат за съвети, особено в първите месеци, когато децата свикват с новата семейна среда.
Особено емоционален беше разказът ѝ за дете, което е отглеждала по-продължително време и впоследствие е осиновено в Съединените американски щати. Жулия Младенова не успя да сдържи сълзите си, докато си спомняше за раздялата. Детето е било на три години и два месеца, когато е заминало при осиновителите си, а днес е на шест години и половина. Въпреки разстоянието връзката с приемното семейство е запазена и всеки месец разговарят чрез видеовръзка. Детето продължава да ги разпознава като баба и дядо и само настоява за среща, когато не успеят да се чуят навреме.
„Единственото, което искам и за което се моля, е да попадат на точното място, да си намерят мама и татко, да имат собствен дом. Нашият дом също е техен“, сподели тя.
Преди да стане приемен родител, Жулия Младенова е работила дълги години като счетоводител в администрация. Решението да се посвети на приемната грижа взела, след като двете ѝ деца пораснали.
„Много е хубаво да си приемен родител – когато даваш любов, получаваш любов. За мен приемната грижа не е работа, а ежедневие и смисъл на живота“, каза Жулия Младенова.
Инициативата „Приеми ме“ е част от проекта „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея социални работници, общински служители и приемни родители. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.