Президентските избори в България, произведени в неделя приключиха без категоричен резултат, като следващият държавен глава ще бъде избран на балотаж, пише Пи Би Ес. Рекордно ниската избирателна активност, отдавана от наблюдателите на общото недоверие към политиците, довело до апатия сред гласоподавателите, ще противопостави една срещу друга две противоположни политически визии в една силно поляризирана надпревара на 1 ноември. С изненадващо силно представяне, кандидатът на прозападната реформистка опозиция Андрей Гюров ще се изправи срещу настоящия ляв президент Илияна Йотова, очертавайки ясни разделителни линии по отношение на бъдещите отношения на страната с други държави.
Българите гласуваха на фона на нарастващи икономически затруднения и атаки с дронове срещу корабоплаването в Черно море. Вотът е първият голям тест за приятелски настроената към Москва партия „Прогресивна България“ на министър-председателя Румен Радев след нейния триумф на парламентарните избори през април, допълва медията.
Въпреки рекордния брой кандидати, очакваше се надпреварата да се реши на балотаж между настоящия президент Йотова, подкрепена от партията на Радев, и бившия служебен министър-председател Гюров, който е подкрепен от прозападни опозиционни партии.
Кампанията се фокусира силно върху руската инвазия в Украйна и разширяването на военните действия в Черно море, където неотдавнашните атаки с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие засилиха опасенията за сигурността в страната, която е членка на Европейския съюз и НАТО. Ударите породиха безпокойство относно намеренията на Русия да ескалира конфликта и подтикнаха правителството да поиска съдействие от партньорите на България за укрепване на морската ѝ сигурност.
Кандидатите също така се опитаха да откликнат на обществената тревога от нарастващите цени на енергията и инфлацията, тъй като много семейства, особено в селските райони на страната, трудно свързват двата края, отбелязва Пи Би Ес.
Си Ен Ен се спира върху това кои са претендентите за президентския пост, достигнали втория тур на изборите.
На първо място след първия тур е Илияна Йотова, 62-годишна журналистка и бивш член на Европейския парламент, е настоящият президент на страната, сочена за фаворит в надпреварата. Преди това тя е заемала поста вицепрезидент при президента Румен Радев по време на двата му мандата като държавен глава. Тя пое президентския пост през януари 2026 г., когато Радев се оттегли, за да се кандидатира за парламента, и сега се бори за свой собствен мандат. Йотова се явява като независим кандидат, но има и официалната подкрепа на „Прогресивна България“ и Социалистическата партия, откъдето започва кариерата ѝ. Ако спечели втория тур, Йотова ще стане първата избрана жена президент на България. Анализаторите очакват тя да продължи политиката на Радев за запазване на България по нейния европейски път, но в същото време да призовава за подобряване на отношенията с Русия и вдигане на санкциите. Както Йотова, така и Радев призовават за дипломатическо решение за прекратяване на войната в Украйна. Обръщайки се към поддръжници на митинг тази седмица, Йотова заяви, че „се застъпва за мир чрез преговори, а не чрез сила“.
Наблюдателите отбелязват, че победа на Йотова би запазила президентството в ръцете на управляващото мнозинство, а подобна концентрация на власт може да попречи на институциите да поддържат ефективен баланс и контрол върху политическите решения.
Опонентът на Йотова на втория тур е икономистът Андрей Гюров, бивш подуправител на централната банка и служебен министър-председател, който ръководеше страната в първите месеци на 2026 г. Той е подкрепян от прозападната реформистка опозиция. Гюров, който често е изразявал твърда подкрепа за Украйна, подписа споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Киев по време на своя премиерски мандат. „Искам България да има свой собствен глас в Европа. Надежден съюзник в НАТО, който защитава интересите си чрез подготвеност, силна дипломация и ясна позиция“, каза той пред поддръжници тази седмица.
Президентите в България се избират директно за петгодишен мандат и могат да заемат поста за не повече от два мандата. Макар че постът е предимно церемониален, прекият избор дава на президента по-голяма политическа легитимност. Президентът ръководи въоръжените сили, може да налага вето на закони, подписва международни договори и назначава посланици, посочва Си Ен Ен.
„Блумбърг“ се спира върху ниската избирателна активност на първия тур на вота в България.
„Гардиън“ отбелязва, че президентските избори в България се произвеждат в критичен момент предвид влошаващата се ситуация със сигурността в Украйна и само броени дни след поредица от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, включително край българските брегове. Медията коментира и, че общо 27 двойки участваха в надпреварата на първия тур.