Книгата е вдъхновена от събитията около спасяването на българските евреи през Втората световна война. Според Георги Ангелов това, което разделя хората е, че много малко говорим за темите, засегнати в романа.
„Очевидно това разединение няма да се преодолее, докато не погледнем истината в очите. Много по-зрели общества в Западна Европа работят за тази истина от много години насам“, каза Ангелов.
Другата тема, която е много ярка в този роман е антисемитизма, обясни Ангелов. Той разказа, че е бил изключително впечатлен от това, че Димитър Пешев, който е прототип на главния герой в книгата, е водил гласуването на Закона за защита на нацията през 1945 г. и три години по-късно се е решил да защити българските евреи.
„Българската история има събития и травми, които трябва да станат част от литературата, за да бъдат разбрани и осмислени“, каза проф. Амелия Личева. „Някои от тези травми включват премълчаването на историята“, каза още тя.
Според нейните думи темите, засегнати в изданието, рядко стават обект на литературата.
„Всичко, което се случва“ е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, но който е чиста фикция и в това е голямата му сила", каза още проф. Личева. Книгата използва жанровете на интервю, писмо и изповед, допълни тя. Освен документалната памет, книгата разказва и за личната памет, която е ту силна, ту слаба и понякога емоционална, добави тя.
„Точно както и в античната трагедия, най-вдъхновяващите образи са тези, които въстават срещу предопределеното“, каза още проф. Личева. Според нея изданието откроява онази човешка сила, която се изправя срещу предначертаното, защото застава на страната на доброто и човечността.
„Според мен тази книга няма аналог в съвременната българска литература не защото други автори не са интерпретирали темата, а защото тази книга е най-силна в своето нравствено послание и психологически образи“, каза проф. Алберт Бенбасат.
Сюжетът на романа се сплита около няколко взаимно пресичащи се линии, които изграждат неговата цялост, обясни проф. Бенбасат.
„Едно от големите постижения на романа е, че фикционалното тук е представено така, че пред нас застава истинският човек от плът и кръв“, каза още той. Според неговите думи Теодора Димова използва техника, съчетаваща документалност и художественост, което ѝ позволява да обогати романа. Някои от героите са с истинските имена на историческите личности, които са техни прототипи, отбеляза проф. Бенбасат.
„Всичко, което се случва“ е многопластов роман“, каза още той. „Теодора Димова за кой ли път демонстрира, че владее до съвършенство не само документално-художествения похват, но и различните начини на разказване“, обясни проф. Бенбасат. Според него препратката към събитията в настоящето се усеща и се съдържа в самото заглавие на книгата, което е в сегашно време.
„Разбрах, че романът се получава и че мога да го напиша, когато усетих дълбокия потрес у главния герой от това, което е направил“, каза Димова. Авторката обясни, че тази драматургия на неговата съдба е това, което я е пленило.
„Всички ние правим грешки. Важното е да можем да се обърнем към себе си, да ги признаем и да простим на себе си“, каза още тя. Димова обясни, че книгата разглежда едни и същи събития от съвсем различни гледни точки. Тя не е могла да съчетае тези гледни точки и затова е разделила изданието на три части и го смята по-скоро за триптих, отколкото за роман.