Осемдесет и тригодишната Шварцер каза, че финансовите причини не са водещият фактор за това решение. Тя отбеляза, че макар тиражът да спада, приходите все още покриват разходите. „Не, тръгваме си, защото смятаме: „Стига толкова!“, каза тя.
По думите ѝ в продължение на три поколения „Емма“ е отстоявало позициите си и се е противопоставяло на „немалко глупости, изречени в името на феминизма“. „Затова ни позволете да си признаем: вече сме изтощени.“
Шварцер основава „Емма“, чийто първи брой излиза от печат на 26 януари 1977 г. Връщайки се назад във времето, тя отбеляза, че враждебността към жените в „мъжките медии“ тогава я е убедила, че жените журналисти имат нужда от собствено списание и собствен глас.
През годините периодично се повдигаше въпросът дали Шварцер не трябва да предаде ръководството на излизащото на всеки два месеца списание на по-младото поколение. През 2008 г. журналистката Лиза Ортгис пое поста главен редактор, но двете бързо се скараха и Шварцер отново застана начело на изданието.
Първоначално разположена в центъра на Кьолн, по-късно редакцията на списанието се премести в средновековната кула „Байентурм“ в градския квартал „Райнаухафен“. Там Шварцер работеше под портрета на френската философка и защитничка на правата на жените Симон дьо Бовоар, която я вдъхновява през 60-те години на миналия век.
Шварцер отбеляза, че много хора днес не си дават сметка за трудностите, през които са преминали жените, и за правата, за чието извоюване са се борили. Тя обаче си спомни и за свободата и оптимизма на женското движение в ранните му години. „Това бяха години на ново начало, на изобилие от енергия. Ние не просто се борехме, ние също така празнувахме и танцувахме“, каза тя. „Имахме малко ограничения. Нямахме Инстаграм и не си инжектирахме ботокс. Това днес често се оказва трудно за обясняване.“