Това е изключително важна тема - централна за всички медии по света, тема, свързана с доверието, спада в доверието, което се дължи на промяна в начина на потребление на новините и на актуално публицистично съдържание не само на национално ниво, не само на европейско ниво, но и на глобално ниво, каза д-р Наплатанова.
В началото на своето изказване тя се спря на понятията медия и лидер на мнение. И в двата случая става дума за преносители на идеи, но лидерите на мнение вдъхновяват със своите идеи, със своята харизма, говорят в рамката на своя професионален опит, могат да вдъхновяват и да водят своите привърженици. Те обаче изразяват своето мнение, както става ясно от названието, посочи тя.
Д-р Наплатанова добави, че, от своя страна, медията е посредник, начин, по който лидерите на мнение могат да се срещнат. Медията събира, медията не трябва да разделя. Медията е посредник за обмяна на идеи, за начин, по който те могат да се срещнат, могат да се съберат и могат да се сблъскат. Медията има свойството дори да решава конфликти, да ги избягва, да не ги предизвиква, каза тя.
"В епохата на социалните мрежи, на платформите за видеосподеляне, много големите платформи усилват емоцията чрез алгоритмичните механизми. Те по-скоро разделят аудиторията и я затварят в едни ценностни балони, което не допринася за взаимодействието между различни обществени групи, а напротив, поляризират ги и ги противопоставят. Ролята на медията е точно обратната - да събира и да създава възможности за диалог. Но за да бъдат медиите лидери, трябва да бъдат създадени условия за тяхното независимо функциониране, да бъдат укрепени и регулаторно, и финансово, и чрез различни кодекси и механизми, с които да им бъде дадена възможност те по най-професионален и етичен начин да вършат своята работа", посочи още председателят на Съвета за електронни медии в България.
По думите ѝ тъй като при медиите има носене на редакционна отговорност, има критерии, по които се създава съдържанието, точно там възниква голямото предизвикателство - "да се съхрани този тип висококачествено съдържание и да бъде дистрибутирано, да намери своето потребление в тази силно конкурентна среда, когато всеки може да създава съдържание и да влияе на различни групи хора или потребители, както сега е прието да се казва".
Д-р Габриела Наплатанова добави, че това е централен въпрос и в Европейската платформа на регулаторните органи, както и в Европейския медиен борд.
"И ние много сериозно обсъждаме въпроса за спада на доверието в традиционните медии именно заради механизмите, по които се разпространява вече съдържанието в големите платформи, много големите платформи и социалните мрежи, които опосредстват това, което виждаме, и това, което не виждаме", посочи тя.
В изказването си д-р Наплатанова изнесе данни за, по думите ѝ, тревожна тенденция - за спад на доверието в новини сред аудиторията.
"Какво ние като регулатори можем да направим и се разисква, и се взимат вече конкретни мерки през европейското медийно законодателство? На първо място Директивата за аудиовизуални медийни услуги - тя беше адаптирана още 2018 година, така че да може аудиовизуалното съдържание на традиционните медии и на платформите за видеосподеляне да има еднакви критерии при надзор и да отговарят еднакво пред медийната регулация", каза тя.
Освен това се преосмисля директивата и вероятно в началото на следващата година тя ще бъде отворена отново, такива са индикациите, за да бъдат адресирани хибридните платформи за разпространение на съдържание, да бъдат регулирани те и да има ясни правила. Включително и за инфлуенсърите, които сега се регулират в 11 европейски държави, да има правила, по които те ще предоставят съдържание, добави д-р Наплатанова.
"От друга страна, това, свързано с достъпа до съдържание, което е създадено по класически отговорен път с редакционна отговорност, с високи стандарти, трябва да е по-видимо. За тази цел в европейския акт за свобода на медиите това съдържание получава защита в член 18 с така наречената медийна привилегия - когато една медийна организация или отделен журналист, който упражнява тази професия и създава съдържание в много големите онлайн платформи, той да получава защита това съдържание да не бъде сваляно", каза още тя.
По думите ѝ сега е възникнала възможността съдържанието на обществените медии "да се радва на една инициатива, която ще започне от следващата година, свързана отново с Европейския акт за свобода на медиите, който да дава така наречената по-голяма видимост на съдържанието от висок обществен интерес".
Тя поясни, че става дума за интерфейс на устройство, което примерно потребителят получава със зададен интерфейс, на който на най-видимо място са организирани преките пътища, иконите, с които се достъпват много големите платформи за видео по заявка...
"По същия начин трябва да има пряк път в интерфейса на всяко устройство, дали ще е смартфон, или телевизор, екран, до обществените медии. Това е извоювано на европейско ниво. Въпросът е да го приложим, защото за нас е изключително важно да се насърчи и защити съдържанието, за чието създаване се използва човешки потенциал и творчество, за да бъде съставено при много високи професионални стандарти. Така че се надявам наистина регулацията да успее да навакса в известен смисъл в тези големи технологични предизвикателства, които се отвориха пред нас особено с навлизането на изкуствения интелект", каза в заключение д-р Наплатанова.
Модератор на втория панел е Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР). Участници са Аксиния Иванова и Иван Цанков, основатели на портала „Лос Булгарос“ в Аржентина, Анна Терзивец, водеща на телевизионното предаване „Гласът на българите“ в Украйна, проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Виолина Христова, вицепрезидент на Асоциацията на чуждата преса в Италия, Гергана Милчева, главен редактор на сайта „БГ Хроники“ в Ирландия, и Милена Милотинова, генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ).
Третият панел под надслов „Медии и будители на общността“ ще бъде модериран от Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“, излизащо в Унгария.
Трите дискусионни панела днес преминават в сграда на Българското републиканско самоуправление в Будапеща.
Темата на тазгодишното издание на Световната среща е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.