В началото на изказването си Терзивец благодари на екипа на БТА за поканата и за организирането на срещите на българските медии, които дават възможност на журналистите от цял свят да обменят професионален опит, идеи и да обсъждат общи каузи.
Тя разказа, че е родена и живее в Украйна, където работи като водеща на „Гласът на българите“ – телевизионно предаване, което е част от обществената радио- и телевизионна медия на страната. По думите ѝ обществената медия подкрепя развитието на българската емисия и приспособяването ѝ към промените в технологиите и начините за достигане до аудиторията.
„Гласът на българите“ е едно от шестте предавания на различни езици, които се координират и излъчват от обществената медия. Друго предаване е „Слово унгарско“, тъй като в Украйна имаме голяма унгарска общност. Сред другите езици са румънски, ромски, словашки“, разказа Терзивец.
„Тези предавания имат ефирно време в рамките на 26 минути веднъж на три седмици. Но една хубава човешка история не бива да приключва с края на телевизионното излъчване. Затова заедно с всички предавания по обществената телевизия преминаваме и в платформата Ютуб (YouTube)“, посочи тя.
Терзивец обясни, че след създаването на канал в Ютуб (YouTube) съдържанието на „Гласът на българите“ е започнало да се публикува и в по-кратки формати. Всяко телевизионно издание се разделя на три репортажа, така че всяка седмица да бъде представяна нова история. Материалите се озвучават допълнително и се разпространяват и чрез други платформи, за да достигат до по-широка аудитория в Украйна.
„Следващата стъпка е тези репортажи да се разделят на кратки видеа и да се качват във формат рийлс (Reels) в социалните мрежи и шортс (Shorts) в Ютуб (YouTube). Ние като част от обществената телевизия изповядваме ценностите на обществената медия и нашите герои са хората и техните истории. Това е много важно, тъй като ние, журналистите, отиваме при хората и им даваме трибуна“, заяви тя.
Водещата разказа за работата си сред българските общности в южната част на Украйна, където много от сънародниците ни живеят компактно в села и продължават да съхраняват езика, обичаите и културното наследство на своите предци, преселили се по тези земи преди повече от 200 години.
Терзивец посочи, че редовно посещава българските села, за да подготвя репортажи за хората, които пазят традиционни занаяти, семейни истории и обичаи.
„Ние говорим не само за традиции. Вчера доц. Георги Лозанов каза един интересен термин – „идентичностна медия“. Ние сме точно такава идентичностна медия, а най-важната ни роля е да запазим историите на българите“, каза тя.
„Гласът на българите“ не е единствената българска медия в Украйна, но е единствената визуална“, заяви Терзивец.
Тя подчерта, че предаването не се ограничава до представянето на културни събития и традиции, а обръща внимание и на проблемите, с които се сблъскват българските общности.
Като пример посочи наскоро излъчен репортаж за проблем с питейната вода в едно от населените места. По думите ѝ след публикуването на материала темата е била отразена и от други медии, което е допринесло за привличането на по-широк обществен интерес към проблема.
Терзивец разказа и за репортаж, посветен на млада жена от Одеса с български корени, която заради войната е заминала за Париж, където се занимава с оперно пеене.
„Наскоро имахме репортаж за една одеситка с български корени, която пее много добре. Поради войната заминава за Париж, там пее опера, а в репертоара ѝ има и украински песни, тъй като е живяла именно в Украйна“, разказа водещата.
„След репортажа, който получи над 130 хиляди гледания, а за едно такова предаване това е доста, получихме много коментари, че хората искат тя да изпълни песни на български. Даже посочиха песни, които трябва да изпее. И момичето наистина се замисли и се надявам един ден да запее на български“, добави Терзивец.
Според нея този пример показва, че журналистическите материали могат да имат отражение върху решенията на хората, за които разказват, и да създават нови връзки между представителите на българската общност.
В заключение Терзивец се спря на условията, в които живеят българите в Украйна по време на войната. Тя посочи, че част от тях са напуснали страната, други са на фронта, а възрастните хора остават в родните си места. Въпреки трудностите екипът на „Гласът на българите“ продължава да работи и да издирва истории, които заслужават да бъдат разказани.
Темата на тазгодишното издание на Световната среща на българските медии е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.