„Трябва да сме много внимателни в подбора на тези персонажи“, посочи Христова. По думите ѝ медиите имат важна роля за представянето на утвърдени авторитети пред обществото, но същевременно могат да допринасят за популяризирането на личности, които привличат внимание чрез провокации.
Журналистическият ѝ път започва във вестник „Република“ в Италия, където има възможност да наблюдава как се утвърждават лидерите на мнение и как се създават нови авторитети в публичното пространство, разказа тя. Христова отбеляза, че сред влиятелните фигури в медийната среда тогава са били представители на различни професии, включително лекари и магистрати.
Тя е член на Асоциацията на чуждата преса в Италия от близо 30 години, а през последните две години е неин вицепрезидент. Днес Асоциацията организира събития с участието на представители на културните среди и институциите, като една от задачите ѝ е да запознава журналистите с утвърдени личности и авторитети, посочи Христова.
В изказването си тя коментира и начините, по които политиците в Италия достигат до публиката, като даде примери за използването на различни медийни канали и социалните мрежи.
По думите ѝ в продължение на три години Асоциацията на чуждата преса в Италия се опитва да организира пресконференция с италианския министър-председател Джорджа Мелони. Христова посочи, че изборът на медийна платформа от страна на политиците зависи и от аудиторията, до която искат да достигнат, както и от въпросите, на които биха могли да отговарят.
Тя даде за пример участието на Мелони в подкаста на рапъра Федес, като отбеляза, че политиците понякога предпочитат формати, в които разговорът протича при по-благоприятни за тях условия.
Христова обърна внимание и на възхода на бившия италиански генерал Роберто Ваначи, когото определи като пример за политическа фигура, придобила известност чрез провокативни послания. По думите ѝ негова книга, съдържаща крайни позиции по теми като миграцията и хомосексуалността, е предизвикала широк обществен отзвук и е била продадена в милиони копия.
Медиите допринесоха за популяризирането му, а впоследствие политическите среди разпознаха потенциала му, каза Христова. Тя отбеляза, че Ваначи е използвал социалните мрежи и предизвиканите полемики, за да привлече внимание и да се утвърди на политическата сцена.
Според нея този пример показва как провокациите могат да се превърнат в средство за популярност и политическо влияние, а границата между лидерите на мнение и лидерите на внимание става особено важна в съвременната медийна среда.
Двадесет и първата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), се откри в унгарската столица Будапеща вчера, 19 октомври – деня, в който Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец – небесния закрилник на българския народ.
Темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума, който ще премине в унгарските градове Будапеща и Естергом, присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България.
Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
Повод Световната среща на българските медии да бъде открита на 19 октомври са двете годишнини, които Българската православна църква отбелязва през 2026 година – 1080 години от успението и 1150 години от рождението на свети Йоан Рилски, както и десетата годишнина от решенията на парламентите в София и Будапеща, с които 19 октомври бе обявен за Ден на българо-унгарското приятелство.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.