Резултатът доближава страната до официалната цел за годишен растеж между 4,5 и 5 на сто спрямо постигнатите 5 на сто през 2025 г. По-рано този месец Международният валутен фонд понижи прогнозата си за китайския растеж през 2026 г. до 4,5 на сто.
Ускорението следва най-слабия годишен темп на растеж от повече от три години, отчетен през второто тримесечие.
Според Макс Зенглайн, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в изследователската организация „Конфърънс борд“ (The Conference Board), общият показател за растежа все по-трудно отразява състоянието на икономиката, защото прикрива „задълбочаващите се неравенства между отраслите, регионите и домакинствата“.
По думите му управлението на вътрешните дисбаланси може да се окаже по-трудно за Пекин от справянето с външния натиск.
Продължаващият от години спад на пазара на недвижими имоти намалява богатството на домакинствата, насърчава спестяването и ограничава потреблението.
Същевременно Китай е напът да надхвърли миналогодишния рекорден търговски излишък от 1,2 трлн. долара. През септември износът е нараснал с около 36 на сто, а излишъкът за първите девет месеца е достигнал 938 млрд. долара.
По-високите американски мита засегнаха част от двустранната търговия и насочиха китайските износители към други пазари, включително Югоизточна Азия, Латинска Америка и Европа. Сред двигателите на износа са полупроводниците и автомобилите, включително хибридните и електрическите модели.
Китай разшири значително производствените си мощности в сектори като соларната енергетика и електромобилите, подкрепяни и с държавни субсидии. При слабо вътрешно потребление голяма част от продукцията се насочва към чуждестранните пазари на конкурентни цени.
Според Екатерина Бигос, старши пазарен стратег в „Би Ен Пи Париба Асет Мениджмънт“ (BNP Paribas Asset Management), този модел на растеж, основан на износа и технологиите, създава ограничен брой работни места и не води до широко увеличение на доходите. Същевременно нарастват рисковете от заместване на работници с изкуствен интелект.
Търговските партньори на Китай се опасяват от последиците за местните си производства от увеличаващия се внос на евтини китайски стоки.
„Недопустимо и неустойчиво е втората по големина икономика в света да разчита на чуждестранното търсене, за да поддържа собствения си растеж“, заяви Есвар Прасад, професор по икономика и търговска политика в Корнелския университет. Според него постоянните големи излишъци превръщат Китай в пречка за световния растеж, вместо в двигател за останалите икономики.
Европейският съюз отчита търговски дефицит с Китай от над 1,1 млрд. долара дневно. През първите девет месеца китайският износ към блока е нараснал с 16 на сто.
Държавите от ЕС обмислят по-строги ограничения, след като този месец беше постигнато споразумение с Китай за намаляване приблизително наполовина на вноса на китайски хибридни автомобили през следващите няколко години.
Според Гари Нг, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в „Натиксис“ (Natixis), подобни договорености могат да помогнат на Китай да запази дългосрочния си достъп до чужди пазари и да избегне по-широко увеличение на митата.
Дори при споразумения обаче „търговските дисбаланси ще бъдат трудни за бързо разрешаване“, заяви Лин Сън, главен икономист за Китай в Ай Ен Джи (ING).
Представители на търговските партньори на Пекин посочват и подценения според тях юан като фактор за нарастващия китайски излишък. Китайската централна банка отхвърля тези твърдения.
Бигос прогнозира продължаващ протекционизъм и натиск от икономиките по света за защита на местните производства и работните места, особено в секторите с висока добавена стойност.
Пекин заявява, че не се стреми към голям търговски излишък. В петък управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън посочи, че държавите с дефицити и тези с излишъци трябва да работят заедно и че Китай е ангажиран с разширяване на вътрешното търсене.