Материалът е подготвен от специалист на „Aklima“, русенска фирма за решения за вътрешен климат: климатизация, вентилация с рекуперация и енергийно ефективни системи за сгради в промишленото и гражданско строителство. Повече информация на aklima.bg.

Всеки отваря прозореца, когато вкъщи стане задушно. Малцина обаче се замислят, че заедно с въздуха навън излизат и парите, платени за отопление или охлаждане.
Сцената е позната. Навън е студено, отоплението работи от часове, вътре най-сетне е топло. После въздухът започва да тежи, става задушно, трудно се работи и някой отваря прозорец. За няколко минути става по-леко. Но топлият въздух излиза навън, а отоплението трябва да компенсира загубата отначало.
През лятото се случва обратното: климатикът охлажда стаята, отвореният прозорец връща горещината обратно и уредът трябва да работи по-дълго, за да навакса разликата.
Изглежда като дребен компромис, с който всички сме свикнали. Колкото по-добре обаче една сграда задържа топлина или хлад, а съвременните жилища го правят все по-добре, толкова по-скъпо излиза проветряването по стария начин.
Прозорецът не преценява нищо
Самото проветряване не е проблемът, то е необходимост. В затворено помещение бързо се натрупват въглероден диоксид, влага и миризми. Усеща се сутрин в спалнята, след няколко часа зад бюрото или вечер, когато цялото семейство е в дневната.
Прозорецът обаче не знае колко хора има в стаята, дали влажността е скочила след душ или нивото на въглероден диоксид се е покачило след дълго затворено помещение. И не връща нищо от топлината, която изхвърля с всяко отваряне.
Топлообменникът, който пести
Технологията, която решава този проблем, се нарича вентилация с рекуперация на топлина. Принципът й е по-прост, отколкото подсказва името.
Отработеният въздух, преди да напусне помещението, минава през топлообменник. От другата му страна влиза свеж въздух отвън. Двата потока не се смесват, но между тях преминава топлина: през зимата студеният въздух отвън се затопля предварително, преди да влезе в стаята, а през лятото процесът работи в обратна посока.
Това не е безплатна енергия и не замества отоплението или охлаждането. Просто не изхвърляме нещо, за което вече сме платили.
Сензори вместо навик
Добрата вентилация не е просто раздвижване на въздуха. Тя трябва да подава точно толкова, колкото е нужно, и там, където е нужно. Спалня, кухня и баня имат различни изисквания, а в офис натоварването се мени през деня.
Затова по-новите системи разчитат на сензори, вместо да работят постоянно с една и съща скорост. При решенията на един от  производителите например се вграждат датчици за въглероден диоксид, влажност и летливи органични съединения, а при определени стойности вентилаторът сам увеличава или намалява дебита.
Защо въпросът е по-належащ сега, отколкото преди двайсетина години
Съвременните прозорци и фасади са много по-плътни, отколкото бяха доскоро. Това е добра новина за сметките за отопление, но има и последица: естественият въздухообмен през фуги и пролуки, на който по-старите жилища разчитаха несъзнателно, вече почти липсва. Сградата задържа всичко вътре, включително въздуха, който отдавна трябва да бъде сменен.
Решение и за жилища, които вече са завършени
Практическият въпрос е ясен: какво се прави, ако жилището вече е завършено? При ново строителство въздуховодите могат да бъдат заложени още в проекта. При съществуващо жилище рядко някой е готов да разбива стени заради вентилационна система.
Затова интерес будят децентрализираните системи, компактни устройства, които се монтират директно в стая, без сложна мрежа от въздуховоди. Такова решение може да се вгради в стена, да се монтира открито или да се скрие в окачен таван, а при нужда да обхване и повече от едно помещение чрез собствена въздуховодна система. Съчетава подаване на филтриран свеж въздух, отвеждане на използвания и възстановяване на топлината, а при по-новите изпълнения и автоматично управление според качеството на въздуха. Марката се предлага и монтира и у нас, като в Русе такива системи изгражда „Aklima“.
Какво трябва да се провери, преди да се избере система
Няма универсален отговор дали дадено жилище се нуждае от рекуперативна вентилация, нито кой тип е подходящ за него. Зависи от площта и от това как реално се използват помещенията, от броя на хората, които живеят или работят там, и от нивото на изолация на сградата. Зависи също така от техническата възможност за въздуховоди или нуждата от децентрализирано решение, както и от това къде физически могат да се разположат устройствата и как ще се обслужват филтрите им. Именно тези отговори, а не марката на машината, определят дали инвестицията си заслужава.
Другата половина на енергийната ефективност
Последните години научиха собствениците на жилища да мислят за енергийна ефективност предимно в една посока: по-добра изолация, по-ефективен климатик, по-ниска консумация. Остава и другият въпрос: какво се случва с енергията, която вече е похарчена? Ако въздухът в дома вече е затоплен или охладен, няма особена логика той просто да излезе през отворения прозорец, а процесът да започне отначало.
Рекуперацията не премахва нуждата от отопление и охлаждане. Намалява само ненужните загуби при нещо толкова обичайно като смяната на въздуха. Добре работещата система не се усеща като климатик: не духа осезаемо и не ни задължава да мислим кога да отворим прозорец. Работи на заден план, а резултатът е по-чист въздух вкъщи и по-ниска сметка, в която не плащаме два пъти за едно и също нещо.