Реформата укрепва съществуващия орган със седалище в Париж, който понастоящем изпълнява предимно координационна роля. Тя е част от усилията за изграждане на Съюза на спестяванията и инвестициите, чрез който Европейската комисия иска да насочи повече частни спестявания към финансиране на бизнеса.
Според източници, запознати с компромиса, прекият надзор на ЕСМА ще обхване осем търговски площадки, инфраструктура за следтърговски операции и някои платформи за търговия с криптоактиви. Сред посочените оператори са „Юронекст“ (Euronext), „Насдак“ (Nasdaq), „Си Би Оу И“ (Cboe), „Трейдуеб“ (Tradeweb) и европейските дъщерни дружества на „Лондон Сток Ексчейндж Груп“ (London Stock Exchange Group).
Изключението за определени платформи на „Дойче Бьорзе“ ще се прилага, докато те не достигнат определен праг на пазарен дял. Според „Файненшъл таймс“ (Financial Times) договореността е предизвикала недоволство сред по-малки държави, включително Люксембург и Белгия, които на свой ред са поискали да запазят националния надзор над организации, действащи на тяхна територия.
Компромисът предвижда и механизъм, при който девет национални регулатора, действащи съвместно, ще могат да оспорят проект за обвързващо решение на ЕСМА. Европейският орган обаче ще може да отхвърли възраженията им, според проект на споразумението, с който се е запознал „Файненшъл таймс“.
Някои държави смятат, че тези процедури ще увеличат бюрокрацията и разходите, вместо да осигурят по-опростен и ефективен надзор по модела на американската Комисия за ценни книжа и борси. За подобен риск предупреди и оттеглящата се председателка на ЕСМА Верена Рос в неотдавнашно интервю за изданието.
„Всъщност да си под надзора на ЕСМА се превръща в конкурентно неблагоприятно положение“, заяви дипломат от ЕС.
Европейската комисарка по финансовите услуги Мария Луиш Албукерке също призна, че постигнатото споразумение „е значително под нивото на амбиция, което е необходимо“.
Ирландският министър на финансите Саймън Харис, чиято страна председателства Съвета на ЕС, определи реформата като важна стъпка към завършването на единния пазар.
„Надявам се, че днешният ден ще бъде исторически за Европейския съюз. От десетилетия говорим за завършването на изграждането на единния пазар и това е най-важната стъпка към постигането на тази цел от десетилетия“, заяви той при пристигането си на срещата.
Европейската комисия представи реформата в края на 2025 г. Предвижда се ЕСМА да получи повече надзорни правомощия за сметка на националните регулатори, сред които германската Федерална служба за финансов надзор (BaFin) и френският Орган за финансовите пазари (AMF).
Проектът получи подкрепата на Франция и Германия, но срещна резерви от държави като Ирландия и Люксембург, които се опасяват от загуба на влияние върху значимите за техните икономики финансови сектори. През последните месеци ирландското председателство работи за постигането на компромис.
Сред спорните въпроси бяха ресурсите на ЕСМА и точните критерии за включване на финансовите участници в обхвата на прекия надзор. Франция настояваше органът да разполага с достатъчно средства и възможности за бърза реакция при финансова криза.
„Органът трябва да разполага със средства да действа и да взема решения, както в ежедневната си работа, така и при извънредни ситуации“, посочи днес френското Министерство на икономиката и финансите.
Германия защитава изключението за определени платформи на „Дойче Бьорзе“ с аргумента, че за разлика от „Юронекст“, която управлява борси в няколко държави, включително Франция и Италия, германският оператор няма трансграничен мащаб, оправдаващ пряк европейски надзор. Критиците на тази позиция смятат, че тя отслабва реформата и създава предпоставки за запазване на фрагментацията на пазарите.
„Не става дума за специални разрешения или възможности за изключения за конкретна фондова борса, а за установяване на ясни правила и намиране на добър компромис, който ще придвижи Европа напред“, заяви вчера в Люксембург германският министър на финансите Ларс Клингбайл.
Споразумението между държавите членки не означава окончателно приемане на реформата. Предстоят преговори с Европейския парламент, който все още не е изработил позицията си. Брюксел настоява проектът да бъде одобрен до края на годината в рамките на пътната карта „Една Европа, един пазар“.