Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема в „Утро“ и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
През 2026 г. Министерството на образованието и науката публикува в Портала за отворени данни резултатите на всички училища в България от държавните зрелостни изпити (Резултати на всички училища в Русе от зрелостните изпити. Министерството на образованието публикува резултатите от държавните зрелостни изпити на Портала за отворени данни на всички училища в България (2026 г.).
Данните, представени на Фигура 1, са извлечени от Портала за отворени данни и показват резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература на училищата в Русе. Липсата на какъвто и да е систематичен анализ от страна на Министерството на образованието и науката на данните от тестовете и изпитите създава предпоставки информацията, представена на Фигура 1, да бъде интерпретирана по следния начин: СОУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ“, АЕГ „Гео Милев“ и МГ „Баба Тонка“ са „добри“ училища, а ПГПТ „Атанас Ц. Буров“, ПГСС „Ангел Кънчев“ и ПГ по транспорт „Кирил Старцев“ са „слаби“ училища.
Подобно характеризиране на училищата с много ниски образователни резултати - предимно професионални гимназии - дори намира място в академични публикации (Георгиева П. „Истинският провал в образованието“, Институт за пазарна икономика, брой 1102, август 2022 г.).
Това, разбира се, не означава, че в българската образователна система не съществуват сериозни проблеми, свързани с ниските образователни постижения. Напротив, резултатите от PISA (2022) показват, че над 50% от 15-годишните ученици не достигат нивото на функционална грамотност и базови математически умения (https://gpseducation.oecd.org/Bulgaria).
Концентрацията на ученици с ниски образователни постижения в професионалните гимназии до голяма степен е следствие от структурата и организацията на образователната система. Следователно
отговорността за тези резултати не може просто да бъде приписана на отделните директори и учители
На Фигура 2 са илюстрирани резултатите от Националното външно оценяване по български език и литература и по математика през 2021 г. (Класация на училищата в Русе от Националната организация за висше образование - Danybon.com (2026 г.); следователно, това са същите ученици, които са представени на Фигура 1. Очевидно във Фигура 2 данните за учениците са организирани според училището, което са посещавали на 13-годишна възраст, докато във Фигура 1 те са организирани според училището, което са посещавали, когато са били на 18 години. С други думи, във Фигура 2 учениците са организирани според образователния сектор, който напускат, а не според сектора, в който постъпват. Следователно не е възможно резултатите да бъдат анализирани от гледна точка на напредъка, постигнат от учениците или добавената стойност от училищата.
Освен това не е възможно от Фигура 2 да се направи изводът, че МГ „Баба Тонка“ има най-високо качество на образованието. Възможно е и да е така, но не можете да направите този извод от данните, представени на Фигура 2. Учениците в МГ „Баба Тонка“ са били предварително селектирани въз основа на високите си предходни образователни постижения още на 10-годишна възраст.
На 9 август вестник „Утро“ публикува интервю с началника на Регионалния инспекторат по образованието (Специалност в Иконома се оказа най-желана след седми клас в Русе, „Утро“, брой 10466), в което се твърди, че тазгодишният прием в 8. клас демонстрира „устойчивостта на планирането и изпълнението на Държавния план-прием“. Митко Кунчев поддържа различна гледна точка; той посочва, че съществуват сериозни проблеми с Държавния план-прием (Държавата срещу гражданите, „Утро“, брой 9867 от 26 Февруари 2024 г.; Несбъднатият план, „Утро“, брой 10389 от 22 април 2026 г.).
1. Между 2023 и 2025 г. броят на учениците, които са започнали работа по придобитата от тях специалност, е спаднал от 35% на 20%.
2. За същия период броят на учениците, които са продължили във висше учебно заведение, вместо да започнат работа, се е увеличил от 38% на 54%.
Основният аргумент на Митко Кунчев е, че действителният обхват и видът на професионалните гимназии вече не отговаря на потребностите нито на младите хора, нито на държавата. Тази гледна точка се подкрепя от Годишния доклад на ЕС за образованието и обучението в България (https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor/en/country-reports/bulgaria.html#chapter-4).
„Въпреки високия обхват на професионалното образование и обучение в средния курс, съответствието на професионалното образование и обучение с потребностите на пазара на труда и качеството на програмите по ПОО остава ниско.“
А аз отправям допълнителни критики
Не само че Държавният план-прием не отговаря нито на потребностите на младите хора, нито на държавата, но той поддържа и до 5000 излишни места в Русе за учениците от 8. до 12. клас (Budgell, P., 2023. Addressing the Problem of Surplus School Places in a Municipality; Based on a Taxonomy of Educational Objectives. Професионално образование, 25(3), pp.223-246.). Ако училищата от 8. до 12. клас имаха по 156 ученици във всеки випуск (по 6 паралелки):
1. Училищата щяха да са 5 вместо 8 на брой; и
2. Всяко училище щеше да може да предложи на учениците реален избор в рамките на широка и балансирана учебна програма (Ролята на образованието - да предлага на младите хора избор и възможност сами да градят своето бъдеще, „Утро“, брой 10266 от 15 октомври 2025 г.).
В интервюто с началника на Регионалния инспекторат по образованието също така са посочени най-високите резултати на учениците, приети в определени профили в някои от училищата. Тази информация е представена отново в Таблица 1, като по вертикалната ос са показани средните резултати от държавния зрелостен изпит по Български език и литература през 2026 г. (вж. Фигура 1), а по хоризонталната ос - нарастващите най-високи резултати по критериите за прием. От Таблица 1 веднага стават очевидни две неща:
1. Не е приет нито един ученик с максимален резултат над 400 точки по критериите за прием в професионална гимназия със среден резултат по БЕЛ под 4,00! Това повдига интересни въпроси относно избора;
дали учениците с по-високи предходни образователни постижения активно са избягвали професионалните гимназии с ниски средни резултати на държавните зрелостни изпити;
дали отговорните лица в Регионалния инспекторат по образованието активно не са се намесвали в процеса на подбор и са насочвали учениците с по-високи предходни образователни постижения към професионалните гимназии с високи средни резултати на държавните зрелостни изпити; и следователно дали целият процес на разпределяне на учениците в гимназиите не представлява един затворен кръг, който поддържа позициите на училищата в местните класации?
При учениците с максимален резултат над 400 точки по критериите за прием съществува
положителна зависимост между резултата им при приема и средния резултат на училищата на държавния зрелостен изпит
Например, сравнете МГ „Баба Тонка“ (5,37) /Математика 495,50/ и СУ „Христо Ботев“ (4,60) /Софтуерни и хардуерни науки 419,75/.
Съществуват ограничения по отношение на данните, представени от началника на Регионалния инспекторат по образованието, възпроизведени в Таблица 1 - те представляват само максималните резултати на учениците, приети в определен профил в някои училища. За да се извърши систематичен анализ на данните от тестовете и изпитите и да се оцени адекватно:
напредъкът, постигнат от учениците; и
добавената стойност от училищата,
е необходимо да се определят по-широк набор от показатели: минималната стойност, долният квартил, медианата, горният квартил и максималната стойност на всички показатели - вж. Таблица 2 за пример с две училища.
Във Фигура 3 минималната стойност, долният квартил, медианата, горният квартил и максималната стойност по критериите за прием са интерполирани за всички училища. Данните за приема се налага да бъдат интерполирани, тъй като, както беше посочено по-горе, нито Министерството на образованието и науката, нито Регионалният инспекторат по образованието публикуват какъвто и да е сериозен анализ на данните от изпитите и тестовете - публикуваните данни са описателни и частични. Важният въпрос, илюстриран на Фигура 3, е много ниското ниво на предходни образователни постижения на много от учениците, които продължават образованието си в някои от професионалните гимназии.
Фигура 4 илюстрира връзката между средните резултати от държавния зрелостен изпит по Български език и литература през 2026 г. и (макар и интерполирани) медианни резултати по критериите за прием през 2021 г.
Целта на тази симулация не е да „оправдае“ много ниските образователни постижения по Български език и литература на учениците, завършващи някои от професионалните гимназии. Напротив, целта е да се посочи, че съществува по-широк системен проблем, свързан с ниските образователни постижения в българската образователна система, за който не може да бъде обвиняван отделният директор или отделни учители (Търсене на отговорност от отделните професионалисти за провалите в системата, „Утро“, брой 10234 от 26 август 2025 г.).
Бележка под линията
В публикацията, поместена в „Утро“ на 9 август, началникът на Регионалното управление на образованието посочва, че 463 (35%) от учениците в 7. клас са кандидатствали за прием само в едно училище - ПГИУ „Елиас Канети“. Тя обяснява това с „амбицията на родителите децата им да заемат престижна позиция, която е символ на респект и гаранция за професионален просперитет“. Не е необходимо подобно обяснение. Отново, това е функция на структурата и организацията на силно селективната образователна система. Публикуването на местно ниво на резултатите от ДЗИ в извадени от контекста класации създава впечатлението, че след елитните математически и езикови гимназии, ПГИУ „Елиас Канети“ е „най-успешното училище“ в Русе. Съвсем разбираемо, учениците и техните родители просто „се възползват“ от системата, за да увеличат шансовете си да попаднат в „добро училище“.
Д-р Фил БЪДЖЕЛ