Русенка, станала жертва на измама, успя да се пребори парите й да бъдат върнати от обслужващата я банка, през която са минали неразрешени от нея транзакции. Районният съд постанови откраднатите пари да й бъдат възстановени от кредитната институция плюс дължимата за периода законна лихва.
Сутринта на 1 юли 2021 г. жената отворила телефона си и видяла няколко съобщения от банката си. През нощта с дебитната й карта били направени четири успешни плащания на обща стойност 1580,32 лв. (около 808 евро), всички към търговеца „mercury.io“ в Лондон. Тя не била разрешавала нито едно от тях.
Още същия ден потърпевшата отишла в клона на банката в Русе и подала формуляр за оспорване на трансакциите. Отговорът дошъл чак след месец и половина, на 13 август. Банката не виждала основание да върне парите. Според нея ставало дума за „фишинг“, при който клиентката сама е въвела данните на картата си. Нещо повече, платежните операции били минали през двуфакторна идентификация. Към картата била добавена функцията Apple Pay с помощта на еднократен SMS код, изпратен на телефонния й номер. Жената не приела отказа и завела дело.
Банката се защитава с твърдението, че само клиентката е имала достъп до данните върху пластмасовата карта и до SMS кода. Следователно или тя е извършила плащанията, или при груба небрежност е разкрила данните си на трето лице.
Решаваща роля в процеса изиграва съдебно-техническата експертиза. Вещото лице установява, че картата действително е била регистрирана в Apple Pay на 30 юни 2021 г. Тогава са били въведени данните от картата и еднократният SMS код. Плащанията на следващия ден са минали през виртуален ПОС терминал в Лондон.
Има обаче един детайл, който обръща делото. Експертът уточнява, че телефонът на жената е „Самсунг“ с операционна система „Андроид“, а Apple Pay работи само на устройства на „Епъл“ /“Apple“/ - примерно „Айфон“. А тя не е имала устройство, на което услугата изобщо да може да бъде използвана.
Експертизата установява още, че клиентката не е ползвала интернет банкиране, нито софтуерния токен m-token. Пощенската й кутия съдържала писма, които изглеждали като изпратени от банката, и спам с искания за въвеждане на данни и смяна на парола. Нищо не сочело, че жената е отговаряла на тях или е въвеждала поискани данни. Техническа неизправност в системите на банката не е открита.
Според съда липсата на „Епъл“ устройство и фактът, че плащанията са направени в Лондон сочат към възможност жената да е станала жертва на измама от трето лице. В мотивите си съдът отбелязва, че е общоизвестно как защитните компоненти като пароли, ПИН и SMS кодове могат да бъдат компрометирани чрез вируси и фишинг атаки. Затова не може да се приеме, че щом данните са използвани, значи клиентът непременно ги е разкрил по груба небрежност.
Съдът добавя, че от обикновения потребител не може да се изисква да се противопоставя на лица със специални знания, защото той по дефиниция не е специалист по софтуерни технологии.
Според Закона за платежните услуги и платежните системи доказателствената тежест е върху банката. Тя трябва да докаже, че клиентът е действал с измама или умишлено, или поради груба небрежност е нарушил задълженията си. Съдът преценява, че банката не е успяла да го стори. Той отчита и факта, че клиентката е уведомила банката още в деня на трансакциите. А банката не е доказала, а и не е твърдяла, че след това се е свързала с обслужващата търговеца организация, за да се опита да спре измамата и да поиска връщане на парите.
Поради всичко това съдът осъжда банката да заплати на жената 808 евро - стойността на неразрешените операции плюс законна лихва върху тази сума от 2 юли 2021 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано.