Находката е открита в плитките зони на отдавна изчезнали водни басейни в източната част на Китай. Тези открития предоставят ценни насоки за развитието на океанския живот след най-катастрофалното масово измиране в историята на Земята.
Фосилите са се запазили в скална формация край град Чаоху в провинция Анхуей. Изследователите са открили девет сложни – извити или прави – пътеки от отпечатъци с дължина до 5 метра, белязани от успоредни нарези. След сравнителен анализ с фосили от риби и безгръбначни като насекоми и паяци, учените заключват, че следите са оставени именно от мечоопашат рак.
Този вид, известен и като подковообразни раци, представлява морски членестоноги – безгръбначни животни с външен скелет и сегментирани крайници. Те носят това име заради специфичната подковообразна форма на тялото си, но всъщност изобщо не са същински раци. В биологично отношение те са много по-близки до скорпионите и паяците. Тъй като основната им структура се е променила съвсем слабо в продължение на стотици милиони години, мечоопашатите раци често са определяни като „живи фосили“.
В новото проучване, публикувано в научното списание Journal of Paleontology, изследователите посочват, че размерът на следите предполага, че животното е било огромно - с дължина над 70 см, което го прави един от най-едрите мечоопашати раци, идентифицирани някога.
Въз основа на формата на следите новото изследване прави извода, че древният мечоопашат рак е живял в плитко море и е плувал или се е придвижвал близо до морското дъно. Неговите крайници или части от карапакса понякога са се допирали до дъното, оставяйки характерните нарези.
Интересното е, че съвременните подковообразни раци плуват обърнати наопаки, с корема нагоре. Откритите следи обаче предполагат позиция на плуване с гърба нагоре, което показва, че древните мечоопашати раци може да са имали различно поведение от днес живеещите видове.
Разкривайки разликите между изчезналите и съвременните мечоопашати раци, изследването предоставя редки доказателства за възстановяването на плитките морски екосистеми след пермско-триаското масово измиране - глобален катаклизъм, настъпил преди около 250 милиона години.
В изследователския екип участват и учени от източната китайска провинция Анхуей, където се намира Чаоху - петото по големина сладководно езеро в страната. Присъствието на едрите мечоопашати раци добавя нов вид към тази фауна и обогатява познанията за древното биоразнообразие по онова време, отбелязва Синхуа. „Вярваме, че бъдещето крие още много открития в района“, казват в заключение палеонтолозите.