Грифиус е роден на 2 октомври 1616 г. в Глогау, днес Глогув (Głogów), Полша. Според Deutsche Biographie той рано остава без родители, а преживените в детството му загуби и религиозните конфликти и разрушенията, на които става свидетел, оказват трайно влияние върху неговия светоглед и творчество.
Още като млад Грифиус получава задълбочено образование и проявява интерес към литературата, философията и природните науки. През 1634 г. той заминава за Данциг, където работи като домашен учител и започва да се утвърждава като автор. Именно там се появяват и първите му значими литературни опити, които поетът създава на латински.
От Deutsche Biographie посочват, че през 1637 г. неговият покровител Георг Шьонборнер - юрист и приближен на императора - коронова Андреас Грифиус за поет, удостоявайки го със званието poeta laureatus, с магистърска степен по философия и с благородническа грамота. През същата година излиза и първата му стихосбирка, озаглавена Sonette.
В нея изследователите вече открояват някои от темите, които ще останат характерни за по-късното му творчество - преходността на живота, човешкото страдание и надеждата за спасение.
Година по-късно Грифиус заминава за Нидерландия и прекарва няколко години в Лайден. Хронологията на живота му, представена от Университета „Лудвиг-Максимилиан“ в Мюнхен, показва, че престоят му там има важно значение за интелектуалното му развитие. Той изучава широк кръг от дисциплини и се запознава с различни литературни, философски и театрални традиции. По-късно пътува през Франция и Италия, като посещава градовете Париж, Флоренция, Рим и Венеция.
Грифиус се завръща в Силезия през 1647 г. и през 1650 г. става правен съветник на княжество Глогау - длъжност, която заема до края на живота си. През 1662 г. е приет в т.нар. „Плодоносно общество“ (Fruchtbringende Gesellschaft) под литературното име „Безсмъртният“ (Der Unsterbliche). Според Deutsche Biographie Грифиус умира на 16 юли 1664 г. в Глогау по време на заседание на местните съсловия.
Литературното му наследство включва стихотворения, оди, сонети, трагедии и комедии. Запазени са повече от 650 негови стихотворения, сред които около 270 сонета и 55 оди.
Сред най-известните му произведения е стихотворението „Сълзите на отечеството“ (Tränen des Vaterlandes), написано през 1636 г. - в разгара на Тридесетгодишната война. В него Грифиус описва разрушенията, глада, болестите и смъртта, причинени от войната, но същевременно превръща историческата катастрофа в размисъл за преходността на човешкото съществуване.
Според литературния справочник на издателство "Клет" именно мотивът за преходността е сред определящите за поезията на Грифиус. В неговите творби земният живот е представен като несигурен и краткотраен, а човешките стремежи - като подложени на постоянната заплаха от времето, смъртта и историческите сътресения.
„Сълзите на отечеството“ се превръща в едно от най-известните произведения на германската барокова поезия. В него личният и историческият опит се преплитат - войната е едновременно конкретна реалност и повод за размисъл върху съдбата на човека. Според "Клет" стихотворението е сред текстовете, които най-ясно представят характерните мотиви и светогледа на бароковата литература.
Грифиус има съществен принос и за развитието на германската драматургия. Сред трагедиите му са „Лъв Арменец“ (Leo Armenius) и „Катерина от Грузия“ (Catharina von Georgien), а сред комедиите заслужава да се отбележи „Абсурдна комедия или господин Петер Квенц“ (Absurda Comica oder Herr Peter Squentz).
Според Deutsche Biographie драматургията заема централно място в литературното наследство на Грифиус. В трагедиите му исторически събития, политически конфликти и човешки страдания се превръщат в основа за драматични сюжети, в които се сблъскват власт, вяра, морал и човешка съдба.
Литературното наследство на Грифиус продължава да бъде обект на изследвания и през XX и XXI век. По данни на "Клет" от 1957 г. на негово име се присъжда наградата „Андреас Грифиус“, свързана с литературата и културната памет за германците от Силезия.
Повече от четири века след рождението му Грифиус остава едно от знаковите имена на германския барок. В неговите стихотворения и пиеси личният опит от войната и загубите се среща с универсални въпроси за човешката съдба, преходността и вярата - теми, които превръщат творчеството му в едно от значимите свидетелства за духовния и историческия климат на Европа през XVII век.