Понякога една картина не започва от празното платно. Под нея вече има друга картина, а под нея - още една. Старият образ не е изчезнал напълно, а само е останал скрит на места, като следа от предишен живот. Именно тази идея за времето, което покрива едно с друго, стои в основата на „Memento mori“ - предстоящата изложба на Горан Памуков. Тя ще бъде открита на 29 септември от 18 часа в Художествената галерия на улица „Борисова“ 39 и ще остане там до 12 октомври.
Латинското „memento mori“ означава „Помни, че си смъртен“. Заглавието събира няколко от трайните интереси на художника - портрета, тъмната образност, времето и преходността. Черепите например присъстват в рисунките му още от детството. Дарк артът идва естествено в работата му и дори когато рисува цветя, те често придобиват нещо зловещо.
Памуков разглежда портрета по-широко от обичайното изображение на човешко лице. В неговите картини могат да се появят хора и животни, исторически личности, маймуни и далечни човешки предшественици.
В „Memento mori“ разполовеният портрет се превръща в един от характерните образи. Човешкото лице е разделено на две, а линията през него напомня за границата между живота и смъртта, между това, което е тук, и онова, което вече си отива.
По същия начин са представени и портрети, вдъхновени от образи върху банкноти, както и лица на комунистически лидери. Познатите образи са извадени от обичайния им контекст и превърнати в част от експресивния живописен език на художника.
Има обаче едно любопитно изключение - маймуните. Техните портрети остават цели. След тях идват неандерталецът и Homo erectus, а така изложбата започва да се движи не само през личната и историческата памет, но и назад през историята на човешкия вид.
Животните присъстват и чрез прасетата, които Памуков включва в изложбата с присъщия си черен хумор. За тях животът често се побира между Великден и Коледа.
Но времето в „Memento mori“ не е само тема. То е част и от самото създаване на картините.
Памуков често рисува върху свои стари произведения. Новият образ покрива предишния, но не напълно. На места художникът оставя стария слой да прозира - така че зрителят да разбере, че под картината, която вижда сега, някога е съществувала друга. Точно по този начин е създаден и портретът на Салвадор Дали, избран за плаката на изложбата. Под него се намира по-ранната творба „Птеродактил на залез“, чиито фрагменти продължават да живеят в новата картина.
Една творба получава втори живот, но първият не е напълно заличен.
Този начин на работа е свързан и с физическия характер на живописта на Памуков, който определя подхода си като близък до action painting (живопис на действието). Боята се натрупва плътно, разлива се, пръска се, следват линии и жестове. Понякога живописното действие излиза извън платното и стига до рамката, превръщайки и нея в част от картината.
В „Memento mori“ образите непрекъснато се променят - разделят се, покриват се, появяват се отново. И точно в това е една от основните идеи на изложбата: зад всеки нов образ може да стои старият, а зад всеки портрет - напомнянето, че нищо не остава завинаги същото.