Конференцията бе открита от Юрий Вълковски, от фондация „Народни читалища“, зам.-кмета на Столичната община Ирина Дакова, Таня Чунтова от Бюрото на Европейския парламент в България и Пит Форгер от Европейската мрежа на културните центрове.
Зам.-кметът на Столична община Ирина Дакова представи програмата „Активни читалища“. Според нея, след две сесии на програма Столична община трябва да направи по-задълбочен анализ на финансираните проекти и нуждите на читалищата.
„Много ми се иска тази програма да бъде надградена“, каза зам.-кметът. По думите ѝ голяма част от средствата се насочват към подобряване на материалната база, но културното съдържание е „не по-малко важно“, включително за качеството на обученията, ателиетата и творческите дейности.
Проблемите в комуникацията между общините и читалищата бяха обсъдени в първия панел на международната конференция.
Програмата започна с представяне на Катажина Понговска, зам.-директор по програмни въпроси в Регионалния център за развитие на културата (WOAK) в Полша. „Живеем в свят, който е обсебен от комуникация, но в който липсва диалог“, каза тя. Понговска обясни, че в истинския диалог, участниците са готови да издействат промяна, спрямо това, което чуят.
В края на първия панел на конференцията се състоя дискусия на тема „Отношенията между читалищата и културните центрове и общините – добри практики и предизвикателства“. Участие взеха Силвана Сюлейман, директор на сдружение „Видински фонд „Читалища“, Нели Ройдева, председател на Сдружение „Читалища с бъдеще – 2012“ от Община Тунджа, Донка Михайлова, кмет на община Троян, и Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
В дискусията взеха участие и Сребра Касева, зам.-кмет на Община Казанлък, Албена Недева, председател на Общински читалищен съвет - Търговище и Лиляна Барганска, председател на Народно читалище „Васил Левски – 1945“ във Варна.
Ролята на читалищата и кандидатурите на градовете за Европейската столица на културата (ЕСК) беше обсъдена във втория панел на конференцията.
За нас голямата тема на този панел е как ефективно читалищата да бъдат въвлечени в процеса при подготвяне на кандидатурите на градовете за ЕСК, каза Юрий Вълковски, модератор на конференцията. „Когато говорим за читалищата, всъщност говорим за хора. И тяхната работа често остава неоценена", допълни той.
Програмата започна с представяне на Елзе Кристенсен-Реджепович, бивш член на панела за подбор и мониторинг на Европейска столица на културата, номинирана от Европейския парламент. Според нея ЕСК е програма за интеграция, чиято цел е хората в Европа да се развиват заедно.
Руска Бояджиева, изпълнителен директор на фондацията „Бургас 2032“, разказа за пътя на Бургас към титлата „Европейска столица на културата“. „В България често градовете се конкурират, не само на институционално ниво, но и на ниво хора и общности. Ако искаме да сме успешни, трябва да запазим тази конкурентност, но трябва да се опитаме тя да бъде в контекста на едно партньорство”, каза тя.
По отношение на кандидатурата на град Габрово, Калина Жечева от център „Кристо и Жан Клод” каза: „От гледна точка на процеса, ние не пишем кандидадтура, а всичко е един по-дълбок процес, който гледа отвъд 2032 г.”.
Пит Фрогер, консултант към борда на ENCC (European Network of Cultural Centres) и директор „Култура“ на град Льовен, разказа за кандидатурата на Льовен за Европейска столица на културата (2030): „Един от въпросите е каква е основната причина за успеха. Лесният отговор е, че написахме добра кандидатура, но всъщност има и нещо повече. Помолихме човек от театралната среда, с убедителен стил на писане, да я напише. Един от ключовите фактори беше достоверността – да се опитаме да създадем история, която е истинска, и да имаме културен компас, който беше изготвен предварително. Това беше основата, върху която изградихме всичко“.
По отношение на българската кандидатура за ЕСК, Форгер каза: „Не подценявайте това, което са постигнали читалищата през последните 170 години“.
Цвета Ненова, експерт от Русе, разказа за неуспешната кандидатура на града за ЕСК преди време. „Имахме много големи желания. На първо място, да отправим покана към Варна, но нито една от двете местни управи хареса идеята“.
Ролята на културата като фактор за местното и регионално развитие бе обсъдена на третия панел на конференцията.
Третият панел откри Пьотр Михайловски, член на борда на Европейската мрежа на културните центрове (ENCC), координатор на Общностната група на мрежата за култура и творчество в селските райони, експерт по териториално развитие и сътрудничество град-село.
Според Михайловски градовете, които не успяват да спечелят титлата Европейска културна столица, извличат повече полза от инициативата. Той обясни, че има случаи, в които губещите градове запазват установените принципи на работа по време на подготовката за кандидатурата, докато при печелещи градове, след като изтече годината и бъде изпълнена програмата на инициативата, инерцията изтича и създаденото се разпада.
Илия Годев, секретар на Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров – 1927“ в село Смилян в област Смолян, представи перспективата на читалищата, които се намират в селата, но са разположени много близо до големи центрове, което поставя специфични предизвикателства и създава определени нужди за институциите.
Панелът продължи с дискусия, в която взеха участие зам.-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев, зам.-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров, Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, и Илия Годев. Модератор беше Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“.
В обобщение на дискусията Антон Кутев, председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, каза, че Комисията би могла в най-скоро време да инициира серия от форуми и кръгли маси за развитието на читалищата, на които ще бъдат поканени читалищни дейци, организации от сектора и представители на изпълнителната власт. Ние сме законодателен орган, от нас зависи общата подредба на сектора, заяви той.
Конференцията продължава на 19 септември. Утре международните гости ще посетят две читалища в София и околността.