В панела "Гласа на региона: Пътят на Балканите в един конкурентен свят" се включиха представители на Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Румъния и Турция. Модератор на дискусията бе Мария Симеонова, директор на офиса на Европейския съвет за външна политика в София и политически изследовател.
Вицепремиерът по външните работи и европейските въпроси на Черна гора Филип Иванович заяви, че страната му има амбицията да се присъедини към Европейския съюз до 2028 г.
Иванович благодари на участниците във форума, които са споменали Черна гора като отличник в процеса на присъединяване към Европейския съюз и са отчели успехите, които страната е постигнала през последните години.
"Приключихме с 50-60 процента от преговорните глави и амбицията ни е да завършим преговорите до края на годината", посочи той, като добави, че това ще даде възможност на страната да изпълни намеренията си за приключване на процеса по присъединяване към ЕС до 2028 г.
Иванович каза, че „всяка страна, която иска да се присъедини към ЕС, трябва да стане член, след като изпълни всички критерии и отговори на всички стандарти“.
„Затова искаме ЕС да подкрепя политиката на отворени врати, но същевременно да продължи да прилага принципа на заслугите“, посочи вицепремиерът по външните работи и европейските въпроси на Черна гора. „ЕС не може да бъде напълно интегриран без Западните Балкани“, подчерта той.
Заместник-министърът по европейските въпроси и външните работи на Албания Меги Фино каза, че Албания е извършила значителни реформи, особено в съдебната система и в изграждането на структура за противодействие на корупцията.
„Когато говорим за присъединяване, това не е само действие на правителството, а на цялото население на страната. Това е национален проект“, отбеляза Фино.
БТА припомня, че Албания кандидатства за членство в ЕС през април 2009 г., а през юни 2014 г. получи статут на страна кандидат. Официалните преговори започнаха през 2022 г., а страната се надява да приключи преговорите през 2027 г. и да влезе в Европейския съюз до 2030 г.
Главният преговарящ на Косово с Европейския съюз Йетон Зулфай напомни, че страната му още не е започнала преговори по присъединяване.
„Ние сме кандидати от 15 декември 2022 г., а Европейският съюз напълно ни пренебрегва“, посочи Зулфай.
БТА припомня, че Косово не успява да започне преговорите по присъединяване, тъй като пет от страните членки (Испания, Гърция, Румъния, Словакия и Кипър) не признават независимостта на Косово, обявена през 2008 г.
„(…) Смятам, че тук, в България, намираме приятели и партньори, които вярват, че можем да продължим напред, защото не вярвам, че някой е против страната ни да стане по-силна демокрация, да има по-силна икономика и да бъде по-сигурен регион“, каза представителят на Косово, като изрази мнение, че Косово има „труден и агресивен съсед, който не поема отговорност за извършените от него престъпления“.
Йетон Зулфай припомни, че диалогът за нормализиране на отношенията между Прищина и Белград е започнал преди 15 години, но все още отношенията не са нормализирани.
„Вярвам, че това нормализиране на отношенията със Сърбия ще бъде постигнато, когато Сърбия стане нормална. В момента това все още не е така“, заяви косовският представител.
Заместник-министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Зоран Димитровски каза, че страната осъществява много добре реформите си през последните шест месеца.
„Заедно с Черна гора и Албания получихме похвала, че уверено следваме пътя към Европейския съюз“, каза Димитровски.
Представителят на Северна Македония обърна внимание на финансовите инструменти на ЕС, насочени към страните кандидатки, които им помагат да работят както в съответствие с европейското законодателство, така и с европейските стандарти.
Държавният секретар в румънското външно министерство Клара Стайку посочи, че „Европа ще бъде по-силна, когато към нея се присъединят нови членове“.
„Но това е възможно само когато кандидатите са готови“, напомни Стайку и допълни, че ЕС също трябва да организира вътрешните си процедури.
„Разширяването е геополитика и това е историческа възможност да обединим нашия континент. Затова вътрешните действия, които трябва да предприемем, не трябва да бъдат пречка пред графика и темпото на присъединяване“, посочи Клара Стайку.
„Петдесет и шест процента от европейците подкрепят разширяването, така че това са положителни резултати. В същото време 67 процента не се чувстват добре информирани за разширяването. Именно тук трябва да работим в държавите членки“, посочи държавният секретар в румънското МВнР.
Заместник-министърът на външните работи на Турция Мехмет Кемал Бозай каза, че членството в ЕС е стратегическа цел на страната.
Той обърна внимание на стратегическото географско разположение на страните от Балканите.
„Балканите се възприемат като коридор, осигуряващ връзките (…)“, отбеляза представителят на Турция и посочи, че Балканите са регион, който има своята собствена геополитическа и културна реалност.
Бозай обърна внимание на различните видове свързаност, включително пътна, морска и енергийна, като подчерта, че всички енергийни връзки ще засилят капацитета на страни като България, Румъния, Турция.
Представителят на Турция спомена също дипломатическата инициатива "Платформа за мир на Балканите", създадена по предложение на Турция с цел укрепване на стабилността, регионалния диалог и сътрудничеството на Западните Балкани.
Трябва да продължим обединението на Европа, заяви българският евродепутат Илхан Кючюк на откриването на форума.
Бъдещето на Балканите е тясно свързано със стабилността и сигурността на Европа, каза на форума евродепутатът Ян-Кристоф Йотен.
Според президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, членството в ЕС трябва да бъде обвързано с членството в НАТО.
Министърът на външните работи на България Велислава Петрова припомни, че изискването за реформи и непрекъснат ангажимент към правилата, принципите и ценностите на ЕС продължава дори след членството в съюза.