Законопроектът предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия - покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.
Предвижда се минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Редът за определянето ѝ ще бъде разписан в наредба на Министерския съвет (МС).
Законопроектът предвижда още председателят на Националния статистически институт (НСИ) да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизането в сила на настоящите изменения.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова отбеляза, че няма държава с високи доходи и със слаб социален диалог. Тя посочи, че в основата на новия механизъм стои именно социалният диалог между синдикалните организации и работодателите. Именно те ще договарят размера на минималната работна заплата и те ще предлагат на правителството конкретния размер на най-ниското възнаграждение за следващата година, допълни Ефремова. Нашата обща цел е да намерим баланс между необходимостта доходите да растат и икономиката да запази своята стабилност, заяви социалният министър и призова минималната работна заплата да не се превръща в ябълката на раздора, а да бъде отправната точка на широк дебат за доходите на хората, резултат от по-висока квалификация, производителност и по-добра среда за развитие на работещите и бизнеса.
По време на дебата от опозицията попитаха как ще се определи следващата минимална работна заплата след като единият показател в новия механизъм - издръжка на живот, не е готов, а НСИ има девет месеца да определи формулата, по която ще се изчислява.
Илиана Жекова (ГЕРБ-СДС) приветства постигнатото разбирателство между социалните партньори за преминаване към механизъм, който включва няколко критерия, но отбеляза, че законът трябва да възпроизведе този баланс достатъчно ясно и точно. Тя посочи, че в закона се записват критериите, а реалният механизъм остава извън него. Виждаме критериите, но не и правилата, които ще формират крайния резултат, коментира депутатът. Съществените параметри на механизма ще бъдат уредени в наредба на МС. Тогава какво се изисква от НС днес – да приеме механизъм или да приеме обещанието, че механизмът ще бъде разписан по-късно, попита тя.
Петър Витанов („Прогресивна България“) коментира, че се е случило нещо ключово – разбирателство по новия механизъм между синдикати и работодатели с медиаторството на правителството. Това разбирателство дава възможност за еволюция на законодателството, смята той. Витанов отбеляза, че вече минималната работна заплата ще се формира въз основа на четири критерия, а не както досега само един - да е 50% от средната. Според него новата формула носи социално-икономически баланс, устойчивост и предвидимост.
Цончо Ганев („Възраждане“) коментира, че в обществото ни ръководствата на националните синдикати са символ на тежка обвързаност. В момента вие намалявате минималната работна заплата поне с 36 лева или 18 евро, посочи той. По стария механизъм МРЗ трябваше да е 690 евро, а сега по новия механизъм - до 672 евро, отбеляза Ганев. Реално режете парите на една огромна част от българите, които са в най-окаяно положение, коментира той.
„Вие сте прав за синдикатите в България, има елементи на Джими Хофа и при нас“, отговори му Петър Витанов. Той посочи, че не намаляват, а ще увеличат значително минималната заплата в сравнение с тази, която е била миналата година.
Това, което правите, се прави с една единствена цел - да ощетите хората на МРЗ, за да ви останат повече пари, репликира го Асен Василев („Продължаваме промяната“). Ето казахте, че ще давате 100 млн. помощи за горивата на 20 земеделски семейства с майбаси и 30 млн. за 550 хиляди граждани. Това са ви приоритетите, коментира той. Кажете си - „ние работим за олигархията вече, като бяхме в БСП, работехме за пенсионерите“, добави Василев.
Анна Бодакова („Демократична България“) посочи, че това, което предлагат управляващите, дава свободата на МС да изменя ключови моменти от този механизъм с наредба. На комисия беше казано, че критериите ще имат равна тежест, но това не е записано в закона, отбеляза тя. Днес парламентът ще даде празен чек и ще постави гумен печат на правила, които още не е виждал, заяви Бодакова.
Айтен Сабри (ДПС) коментира, че възражението им не е срещу усъвършенстването на уредбата, но тя не трябва да бъде заменена от механизъм, чиито елементи остават неизяснени. Не е достатъчно критериите само да бъдат изброени, трябва да е ясно с какви показатели се измерват, за какъв период се изчисляват, отбеляза тя.
Парламентът съкрати срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта на три дни.