Мирена Станева участва в днешния форум „Отворен диалог“ по концепцията „Третото пространство“ заедно с директора на Регионалния етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ и председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ) проф. д-р Светла Димитрова.
Тя посочи, че за Регионалния център е важно участието в годишната среща на Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО и възможността за разширяване на мрежата от партньори в общата работа по опазването на живото наследство. Станева отбеляза, че от гледна точка на Регионалния център, който е базиран в София, основният акцент е поставен върху ролята на нематериалното културно наследство в съвременните градове и общества и неговия принос към човешката креативност, социалното сближаване и устойчивото развитие. Тя обясни, че живото наследство не е само статично наследство от миналото, а жив ресурс на настоящето, който се предава между поколенията и непрекъснато се пресъздава в зависимост от социалните, икономическите, екологичните и технологичните условия.
По думите и живото наследство е един от най-дълбоките източници на човешка креативност и дава възможност на творци, занаятчии и млади хора не просто да възпроизвеждат наследени форми, а да разбират техните ценности и да ги предават към бъдещето. Станева отбеляза, че в условията на все по-широко навлизане на изкуствения интелект живото наследство придобива още по-голямо значение не само като източник на творчество, но и като средство за човешка връзка и взаимодействие.
Тя посочи, в наши дни са факт бързите промени в градската среда, интензивната мобилност на хората, социалната фрагментация, икономическия натиск, загубата на споделени публични пространства, масовото производство и отслабването на връзките между поколенията, затова опазването на нематериалното културно наследство не се изчерпва със съхраняването на културните прояви, а включва подкрепа за хората, общностите, пространствата и възможностите, в които тези практики се упражняват и предават.
Мирена Станева посочи, че Регионалният център работи за прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, за укрепване на националния капацитет, както и за насърчаване на диалога и сътрудничеството. Тя отбеляза, че центърът обединява 17 държави от Югоизточна Европа и работи в три основни направления – изграждане на капацитет, работа в мрежа и повишаване на осведомеността. Станева каза, че Конвенцията от 2003 г. поставя хората и общностите в центъра на политиките за опазване на наследството и отбеляза, че общностите не са само източник на информация, а активни участници в идентифицирането и опазването на нематериалното културно наследство.
Тя представи Регионалния център и като „трето пространство“ за опазване на нематериалното културно наследство. Посочи, че тази работа изисква сътрудничество между различни сектори – култура и образование, култура и градско планиране, музеи и общности, местно развитие и културни права, туризъм и опазване на наследството, както и технологии и етика при използването на изкуствения интелект.
По отношение на традиционните занаяти Станева посочи, че те са една от най-видимите материални форми на нематериалното културно наследство, но акцентът не трябва да бъде само върху готовия предмет. По думите ѝ значение имат знанията и уменията, които правят възможно създаването му. Мирена Станева подчерта, че задачата на опазването не е занаятът да бъде „замразен“ в историческата му форма и посочи, че е необходимо да се създадат условия практикуващите сами да решават как да отговарят на новите материали, променящите се пазари, новите технологии и съвременните потребности.
Тя отбеляза, че традиционните занаяти са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с индустриалното производство, евтиния внос и променящите се потребителски навици, както и че занаятчийската работа изисква специализирани знания, качествени материали и дълъг период на обучение, докато пазарът поставя акцент върху цената, бързината и количеството. По думите ѝ това застрашава предаването на знанията към младите поколения.
Станева обърна внимание и на ролята на градовете. Тя отбеляза, че живото наследство не е свързано само със селските райони, а градовете също са места, в които то се създава и предава. В същото време бързото градско развитие, трансформацията на публичните пространства, изчезването на традиционните пазари, свръхтуризмът и изместването на общностите могат да застрашат условията, необходими за неговото съхраняване. Според нея градските политики трябва да подкрепят достъпните пространства и пазари за творци и занаятчии, предаването на умения между поколенията и сътрудничеството между културата, образованието и градското развитие. Станева посочи и необходимостта практикуващите и общностите да участват в разработването на политиките в областта на културния туризъм и технологичното развитие.
В края на изказването си тя постави акцент върху международното и регионалното сътрудничество. Мирена Станева посочи, че чрез сътрудничеството между Регионалния център, ЮНЕСКО, творческите градове, музеите, университетите, местните власти и общностите може да се подпомогне прилагането на Конвенцията от 2003 г. и да се запази нематериалното културно наследство като жив източник на културно многообразие, приобщаване и устойчивост.