Реформата предвижда на базата на съществуващите органи да бъде създаден единен национален орган – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“, както и единен национален център, в който ще бъде събрана цялата информация, свързана с безопасността на движението по пътищата.
По думите на Пеев досега проблемите са били свързани с неясно разпределение на отговорностите между институциите, което е възпрепятствало ефективното управление на риска. Това, съчетано с проблеми с инфраструктурата, води до сериозни пътнотранспортни произшествия, като тази година има рекорден брой жертви, посочи министърът.
Планът е изготвен от междуинституционална работна група с участието на експерти от Министерството на транспорта и съобщенията, МВР, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, АПИ, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Той включва 31 мерки, обхващащи целия спектър на пътната безопасност – от образованието, обучението и изпитите на водачите до техническите прегледи, контрола на пътя и инфраструктурата.
Пеев подчерта, че най-важният елемент на реформата е ясната отговорност. Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, която досега е имала основно координационна роля, ще бъде натоварена с управлението на риска. Тя ще анализира риска, ще определя необходимите мерки и ще може да насочва финансов и оперативен ресурс към най-рисковите участъци от пътната мрежа.
Предвижда се единният национален център да използва съществуващата система ТОЛ и да обедини информация от различни източници – данни от МВР, АПИ, общински камери, бодикамери на полицейските служители, сензори и други системи. В системата ще постъпва информация и за второстепенните пътища. Целта е данните да се обработват в реално време и на тяхна база да се създават рискови профили.
Тези профили ще се използват и при контрола на пътя. Необходимата информация ще достига в реално време до таблетите на полицейските служители, за да могат проверките да бъдат насочвани към конкретни рискови превозни средства и участници в движението. Идеята е да се ограничат случайните проверки и контролът да се извършва на базата на ясни критерии за риск.
МВР ще обедини функциите, които изпълнява в момента, с пътно-контролните функции на „Автомобилна администрация“ и част от дейностите по тол управлението, свързани с контрола на пътя. Министерството на транспорта и съобщенията ще поеме обработката на данните и таксуването в тол системата, като информацията ще бъде интегрирана в единния информационен хъб.
„Автомобилна администрация“ ще запази функциите си по обучението и изпитите на водачите, контрола на техническите пунктове и транспортните предприятия. Предвиждат се мерки за ограничаване на възможностите за манипулиране на резултатите от техническите прегледи, включително чрез наблюдение на резултатите в реално време.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез АПИ и общините, ще запази отговорността за инфраструктурата. Пеев подчерта, че няма да се променя механизмът за събиране на тол таксите и средствата ще продължат да бъдат целево насочвани към поддържане и подобряване на инфраструктурата.
Направен е първоначален правен анализ на необходимите промени за изпълнението на плана. Идентифицирани са осем закона и повече от 10 подзаконови нормативни акта, които да напрвят плана изпълним. След приемането на плана от Министерския съвет ще започне работа по конкретните законодателни промени.
Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ще следи за изпълнението на плана и ще контролира напредъка по отделните мерки. Предвиждат се регулярни срещи и протоколи, в които ясно да бъдат разписани отговорностите на институциите.
Всяка от мерките в плана е съпоставена с аналогични практики в други европейски държави, посочи Пеев. Сред тях е и промяна в обучението на младите водачи чрез създаването на специализирани полигони. Анализите показват, че са необходими около шест такива полигона, на които новите водачи да придобиват умения за реакции при специфични ситуации, които не могат да бъдат усвоени в стандартния курс – например при аквапланинг и загуба на контрол над автомобила.
Планът предвижда и по-тясно използване на данни от здравеопазването и свързване със системата за спешна медицинска помощ по въздуха, с цел по-бърза реакция при определени ситуации.
Пеев заяви, че реформата е амбициозна и целта е да бъде създадена система, в която ясно е определено кой отговаря за безопасността, какви данни използва и какъв ресурс трябва да бъде насочен към конкретния риск.