Аз съм участвал във всички етапи на ЛИК, включително в първото закриване на ЛИК, защото правителството на Андрей Луканов спря хартията, каза той. Денев разказа за пътуване до Мизия през студената зима на 1990 г., когато заедно с екип на БТА отишъл до фабрика, която е трябвало да доставя хартия за агенцията. „Три месеца не отговаряха на телефонни обаждания от БТА и на телексни запитвания защо не идва хартията“, разказа той. По думите му на място фабриката била затворена, а след това БТА била принудена да спре част от списанията си, за да запази издаването на „Паралели“.
Панайот Денев припомни и опитите за възстановяване на „Паралели“ през 1999 г., когато, по думите му, е търсил средства, за да бъде възобновено изданието. По-късно то отново е било закрито, след опит да продължи само в интернет.
В изказването си Денев обърна внимание и на годишния отчет на БТА, който генералният директор представя пред Народното събрание. Той отбеляза, че отчетът е структуриран в табличен вид и представя заложеното, изпълненото и планираното за следващата година. Според него особен интерес представлява традицията отчетът да започва с цитат от светец, който има връзка с темите в него. Тази година това е свети Йоан Рилски. Денев открои последния брой на ЛИК, посветен на Рилския манастир, като особено ценен.
ЛИК има и друга важна функция – да показва историята на темите, които разглежда, каза Денев. Той посочи, че в изданията на БТА могат да бъдат проследени информационни материали за различни събития и личности от 1898 г. насам, но съдбата на Рилския манастир през комунистическия период практически отсъства от информационните бюлетини на агенцията.
По думите му в броя на ЛИК за Рилския манастир са описани закриването на манастира от комунистическата власт, изгонването на монасите, отнемането на земи и гори, закриването на предприятия, които са го издържали, и превръщането му в музей.
Бившият генерален директор на БТА коментира и използването на изкуствения интелект в журналистиката. Той отбеляза, че в агенцията има приет правилник за употребата му, изработен от млади служители. Според Денев особено важно е правилото, че „човешкото око“ трябва да присъства в началото и в края на процеса, и посочи, че журналистите трябва да бъдат внимателни при използването на „Гугъл“ и "Уикипедия", като се доверяват повече на справочния отдел на БТА.
Денев се върна и към началото на присъствието на БТА на „Аполония“. Той разказа, че през 1984 г. проф. Димо Димов поканил него и Асен Агов да създадат пресцентър на фестивала. По това време двамата подготвяли информационни бюлетини, посветени на програмата и участниците във фестивала.
„За да мога да го пиша това нещо, отидох в нашия справочен отдел, седнах и попълних едно тефтерче“, разказа Денев. В материалите били включени информации за участници като Стойка Миланова, Боян Воденичаров, Марта Деянова, Валери Петров и Стефан Цанев, както и за спектакли на Народния театър.
По думите му колегите, които работели като редактори на „Аполония“, често се обръщали към справочния отдел на БТА за информация, която не можела лесно да бъде открита другаде. „Имаше неща в нашата справочна, които днес „Гугъл“ не би ги дал. „Гугъл“ не ги знае, ще цитира мен от бюлетина“, каза Денев, припомняйки разговорите с колегите си от фестивала. „Вие не знаете какво е БТА, това е голяма работа“, подчерта Панайот Денев.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието и ще участва в рубриката „Цената на успеха“ с представяне на 12-те броя на списание ЛИК от миналото издание на „Аполония“ досега.