Пътнотранспортно произшествие отпреди повече от десетилетие продължава да има съдебни последици и днес. С решение от 16 юли Окръжният съд в Русе осъди мъж, причинил смъртта на пешеходец с мотоциклет без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да възстанови на Гаранционния фонд 38 346,89 евро /75 000 лева/ - сумата, която фондът е изплатил като обезщетение на дъщерята на загиналия.
Историята започва на 26 септември 2015 г. Около 19 часа на кръстовище в Русе мотоциклетистът В.И.А. управлявал нерегистриран мотоциклет, за който не била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Според установеното по делото той не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност, когато на пешеходна пътека пресичал С.И.Р. Последвал удар, вследствие на който пешеходецът загинал. По-късно наказателният съд признал водача за виновен с влязла в сила присъда от 2019 г. Така вината за причиняването на катастрофата вече била окончателно установена.
След трагедията дъщерята на загиналия предявила иск срещу Гаранционния фонд. Причината е, че законът възлага именно на фонда да изплаща обезщетения, когато виновният водач няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Делото преминало през Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, които присъдили на жената обезщетение от 75 000 лева за претърпените неимуществени вреди от загубата на баща й. В процеса виновният водач участвал като трето лице - помагач на страната на Гаранционния фонд.
След издаването на изпълнителен лист било образувано изпълнително дело. През февруари 2021 г. Гаранционният фонд превел необходимите средства по сметката на съдебния изпълнител, а впоследствие обезщетението, заедно с начислените лихви, било изплатено на наследницата чрез нейния адвокат. Според съдебно-икономическата експертиза общата сума, изплатена по това вземане, възлизала на 107 879,86 лева, от които 75 000 лева представлявали самото обезщетение, а останалата част - законни лихви.
След като изплатил обезщетението, Гаранционният фонд завел ново дело - този път срещу виновния водач. Искът обаче не бил за всички изплатени средства, а единствено за главницата от 75 000 лева, която фондът поискал да му бъде възстановена. От своя страна ответникът, представляван от назначен особен представител, оспорил иска. Защитата твърдяла, че е изтекла погасителната давност. Освен това посочила, че по друго съдебно решение били намалени определени присъдени суми и изразила съмнение дали фондът не е изплатил повече от дължимото. Според защитата, ако плащането е извършено след изтичане на давността или над действително дължимото, водачът не следва да носи отговорност за тези суми.
Окръжният съд не приема тези възражения.
В мотивите си съдът подчертава, че законът ясно предвижда: когато Гаранционният фонд изплати обезщетение вместо незастрахован виновен водач, той автоматично встъпва в правата на пострадалия и може да търси изплатената сума обратно от причинителя на вредите. Съдът отбелязва, че няма доказателства водачът доброволно да е възстановил тези средства.
Магистратите намират за неоснователно и възражението за изтекла давност. Според съда петгодишният срок не започва от датата на катастрофата или от постановяването на първоначалните съдебни решения, а от момента, в който Гаранционният фонд действително е изплатил обезщетението. Тъй като плащането е извършено през февруари 2021 г., а искът срещу водача е подаден през юли 2025 г., давността не е изтекла.
В крайна сметка В.И.А. е осъден да заплати на Гаранционния фонд левовата равностойност на 38 346,89 евро, или 75 000 лева, заедно със законната лихва от 30 юли 2025 г. до окончателното издължаване. Освен това той е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 3411,60 евро и юрисконсултско възнаграждение от 276,10 евро. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд във Велико Търново.