Неделната проповед в днешния ден тълкува текста от Евангелие по Матей за бащата, който довел при Христос своя страдащ син. Думите „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно” са в отговор на питането на Христовите ученици защо те самите не са успели да прогонят беса от болното момче. Историята, според отец Иван, е аларма към всички нас за рисковете да започнем да вярваме прекалено в собствените си сили, да се доверяваме повече на себе си, на положението си в обществото, да се осланяме на интуицията си.
Не можем да живеем по християнски, не можем да следваме Евангелието, ако не гледаме Христос, каза отец Иван. По думите му прочетеният днес в храма евангелски текст кореспондира с притчата за бурята в езерото и чудото с ходенето по вода.
Според свещеника в центъра на евангелския текст за изцереното от Христос момче е именно въпросът на апостолите.
„Евангелието е честна книга, тя никога не замита под килима човешките недостатъци. И апостолите явно си признават, оставяйки тази история за поколенията напред, че въпреки всичко, което са видели, в даден момент те са губили своята вяра, съмнявали са се“, тълкува отец Иван евангелския разказ. Според него тази евангелска история напомня, че вярата не е постоянна величина, не е права линия. Вярата е като линията на кардиограмата – надолу, нагоре, но това показва, че сърцето бие, че има живот, каза отец Иван Марински.