„Новината е, че филмът ще се прави в Бургас, където ще бъде разположено студиото за анимация. Вече имаме студио, сценарий, трябва му само още малко финансиране“, каза Теодор Ушев.
Light Boxes е вдъхновен от едноименния роман на американския писател Шейн Джоунс - поетична и визуално дръзка история за войната, любовта, въображението и съпротивата срещу мрака. Сценарият е написан от Теодор Ушев и редактиран от Крис Робинсън. Както БТА писа по-рано, проектът беше селектиран за участие във Venice Gap-Financing Market 2026, част от Venice Production Bridge към 83-тото издание на Международния филмов фестивал във Венеция. В селекцията тази година са включени само два анимационни филма.
Light Boxes е българска копродукция на „Синелибри“, реализирана с подкрепата на Националния филмов център и в партньорство с Канада, Полша, Франция и Белгия. Филмът ще съчетава стоп-моушън куклена анимация и игрална част – подход, който по думите му ще му позволи да изследва нови територии в разказването и визуалния език.
По време на фестивала Ушев представи за втори път пред българска публика и най-новия си анимационен филм „Живот с идиот“ - адаптация по разказа със същото заглавие на Виктор Ерофеев. В разговор с публиката след прожекцията режисьорът разказа, че още от самото начало е искал филмът да бъде изграден като опера, затова избира да работи с композитора Ян Волси, както и със сопраното от операта в Лил Люси Пейдж, която създава сама партитурата за женския образ в историята. „Исках жената да изглежда потисната. Тя реално няма и думата, защото мъжът превежда какво казва тя, докато пее. Нейната мелодия трябваше да бъде поетична, но и неразбираема – да бъде жената с отнетия глас. Затова може да се каже, че се получи като опера, в която няма думи“, обясни Ушев.
Той определи визуалния стил на филма като съзнателно експресивен и неудобен за гледане. „Исках визуално филмът да предизвиква дискомфорт, да има петна от туш. Затова и докато рисувах и анимирах, през цялото време пръсках с туш и акварел, за да бъде неудобно за гледане“, разказа режисьорът.
Ушев допълни, че подобни насоки е дал и на френския актьор Доминик Пинон („Амели“, „Деликатеси“), който озвучава главния герой в "Живот с идиот". „Не искахме гласът да е гладък и перфектен. Искахме да усещаме вътрешното напрежение – да бъде неравен, да трепери, да бъде насечен, сбъркан“, каза още режисьорът.
Относно втория си игрален филм "На заден ход", по който работи с продуцента Николай Мутафчиев и отново с актьора Доминик Пинон, Ушев обяви, че след като снимките на лентата приключиха още в края на 2025 г., в момента той е в постпродукция. "Надявам се да можем да го покажем догодина и в Бургас по някое време", допълни режисьорът.
За четвърта поредна година в рамките на фестивала Ушев представи и селекцията си Aquanima, която самият той определя като напълно субективен избор на филми, които са го впечатлили през изминалата година. По думите му за периода от нейното създаване селекцията е станала популярна и авторите вече се радват да бъдат включвани в нея, което е сигурен знак, че заедно с екипа на фестивала правят нещата правилно. „Сред общо шестте филма четири са от Националния филмов борд на Канада, с който и аз работя. Това са дебютни филми на млади хора и аз много ги харесвам“, каза режисьорът.
Той отбеляза музикалния характер на фестивала (тематичната селекция с музикални документални филми BIFF Tunes - бел.а.) като причина за избора на част от заглавията. „В „Суперсилна“ за първи път може да чуете гласа на певицата Режин Шасан от Arcade Fire, която е и автор на музиката, а отгоре на всичко е в комбинация с Брус Дикинсън от Iron Maiden“, разказа той.
Ушев посочи, че в селекцията има както по-жизнерадостни, така и по-мрачни филми, сред които и някои вече отличени заглавия. „Има филм, който беше номиниран за „Оскар“ за късометражен анимационен филм – „Пенсионен план“. Мисля, че сред тези, които са в селекцията, има още един, който е много вероятно да бъде номиниран догодина, защото е много добър“, каза той.
Сред останалите заглавия Ушев открои Paradaïz, който е спечелил две от най-важните награди за късометражно кино в Германия – на фестивалите в Лайпциг и в Дрезден, както и „Киевска торта“ на украинския автор Микита Лисков.