Скрита неустойка вдигнала с над 2.5 пъти дължимата сума по бърз кредит

Две съдебни решения хвърлиха светлина върху познати практики на фирми за бързи кредити, които въпреки многобройните съдебни решения по сходни казуси, продължават да се прилагат. В случая фирмата е „Креди Йес“ ООД, а ищецът - Е.П.А., който през 2023 година тегли два последователни заема от дружеството. И двата договора бяха обявени за нищожни от Районния съд поради противоречие със закона и добрите нрави.             

Първият договор русенецът е сключил на 25 февруари 2023 г. за сумата от 1700 лв. при годишен лихвен процент от 39,96%. Вторият е от 28 април същата година  за 1000 лв. при същия лихвен процент. И в двата случая обаче реалното оскъпяване се е оказало далеч по-голямо от обявеното. Според погасителните планове клиентът е трябвало да върне съответно 4471 лв. при заем от 1700 лв. /точно 2.63 пъти!/ и 2233 лв. при заем от 1000 лв.. Тази огромна разлика се дължи на клауза, която на пръв поглед изглежда стандартна и предвижда неустойка от над 1000 лв. при първия кредит и над 2200 лв. при втория, дължима, ако клиентът не предостави обезпечение в тридневен срок.
Макар „Креди Йес“ да твърди, че неустойката е стандартна последица при неизпълнение и не следва да се включва в годишния процент на разходите (ГПР), съдът категорично отхвърля този довод.
„Когато една уговорка е формално наречена „неустойка“, но е включена предварително в погасителния план, разсрочена е заедно с месечните вноски и води до увеличаване на общата дължима сума, съдът следва да изследва не нейното наименование, а действителната й функция“, се посочва в мотивите на съдия Ивайло Иванов.
Съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делата, разкрива шокиращата истина: ако неустойката бъде включена в реалното оскъпяване, ГПР скача от обявените 48% до невероятните 526% за първия кредит и до 368% за втория. Това надхвърля многократно петкратния размер на законната лихва, който е максимално допустимият праг по Закона за потребителския кредит.
Съдът приема, че подобни клаузи противоречат на добрите нрави. Неустойката в размер, по-голям от самия кредит, не обезщетява реални вреди за кредитора, а представлява прикрит разход и инструмент за неоснователно обогатяване.
Освен това магистратите отбелязват, че изискването за обезпечение - гарант, ипотека или залог - за кредит от 1000 или 1700 лв. е „очевидно тежко и несъразмерно“, а тридневният срок за изпълнението му е „изключително кратък“. Това създава реална възможност още при сключването на договора кредиторът да предвижда начисляването на неустойката като част от очакваното оскъпяване.
С обявяването на договорите за нищожни клиентът дължи връщане само на получената сума (чистата стойност на кредита), без лихви, неустойки или други разходи. Тъй като Е. П. А. е платил 370 лв. по единия договор и 896 лв. по другия - суми, по-малки от получените главници, съдът не се произнася по връщане на допълнителни суми.
„Креди Йес“ ООД пък е осъдено да заплати разноските по делата, включително адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на ищеца, който е ползвал безплатна правна помощ.
Решенията подлежат на обжалване пред Окръжния съд.