Първият извънстоличен академичен вестник сам стана обект на проучване по академични стандарти

Първият извънстоличен академичен вестник - изданието на Русенския университет „Студентска искра“, което излиза вече близо 70 години, беше във фокуса на група ученици от Дойче шуле, които проучиха историята на вестника в рамките на проекта от Иновативната седмица в училището „Русе - градът на първите неща“.
На младите изследователи беше предоставена възможност да работят с дигиталния и реалния архив на „Студентска искра“, чийто първи брой излиза на 12 декември 1957 година. 
„Вълнуващи и напрегнати пет дни, в които бе изградена истинска иновация, с научен подход и разнообразни дейности. Проследени бяха и онагледени   седемте десетилетия от развитието на вестника, бе създаден дигитален вестник с медийни текстове и автентични интервюта с настоящия главен редактор на „Студентска искра“ проф. дн Анелия Манукова-Маринова и засл.доц. Живодар Душков - 25 години главен редактор на вестника“, казва преподавателят и ментор на десетокласниците Марияна Георгиева.
Предлагаме ви интервютата с проф. Манукова и засл. доц. Душков. Техни автори са Лилия Христова, Константин Емилов, Гинка Златкова и Павел Василев, а оператор /защото в днешните дигитални времена разговорите се обикновено записват и на видео/ е Мартина Денкова.

Проф. Анелия Манукова: Първоначално за мен това бе предизвикателство,
което с времето се превърна в страст

- Професор Манукова, Вие сте учен в областта  инженерните науки, инженер по образование. Как се стигна до това да бъдете главен редактор на студентски вестник, да се занимавате журналистика вече 14 години?
- В тези 14 години аз създадох една студентска научно-изследователска лаборатория по електроника, с която правихме много изложби, осъществихме много дейности, които бяха свързани с инженерството. Имах издадени доста книги и в тази година, 2012 г., тогавашният ректор, акад. Христо Белоев, ме покани на разговор и просто ми предложи да стана главен редактор на вестника, на базата на това, което той виждаше, че аз работя и създавам заедно със студентите.
Създадох екип с много образовани личности и всъщност в рамките на около половин година ние изградихме новата концепция на Вестника. Първоначално за мен това бе предизвикателство, което с времето се превърна в страст.
- Каква според Вас е ролята на „Студентска искра“,  днес, почти 70 години от създаването на вестника? Коя  е най-важната функция в една университетска медия?
- Вестникът винаги от самото си начало до ден днешен пресъздава... живота, летописа на РУ. Той е едно пулсиращо сърце на университета. И всъщност на страниците на вестника това пулсиращо сърце се вижда. Тоест вижда се, че този университет кипи от дейности, кипи от емоциите на студентите, на преподавателите, на техните постижения, било то научни, било образователни, било спортни, било художествено-творчески. Всъщност той представя точно това - един жив организъм. И точно това го задържа толкова години. 
Главните редактори, да, важни са, но всъщност са важни хората, за които пишем
Тоест хората, които създават науката, образованието, спорта, техниката, хората, които всъщност творят в рамките на този университет и ние ги отразяваме.
- Това е първият извънстоличен и най-дълго излизал академичен вестник в страната. На какво се дължи  това дълголетие? И как тези студентски медии влияят на академичната общност?
- 68 години наистина са една сериозна възраст по отношение на едно издание, което е периодично. Всъщност екипите, които са били във вестника, са спомогнали този вестник да премине през всички бури, времена, различни епохи, защото това са макар и кратки, но епохи в развитието на един университет, за да може да стигне до днес.
- Как този вестник помага на младите хора в развитието им, как помага за това?
- Вестникът, популяризирайки студентския живот, популяризирайки университета като институция или която и да била друга образователна институция, всъщност  допринася за това новото поколение, което идва, да опознае тази образователна институция и да намери своето място в нея. Такива медии са много важни, защото те показват в реално време случващото се в университета.
- Вестникът излиза вече на английски език. Това помага ли за международно популяризиране на Русенския университет?
- Вестникът, в английския си вид, излиза един път в годината през месец януари, като той представя сборен поглед на предходната година, свързан с наука, образование, партньорства с университети, които са от други държави. Този вестник има задачата, когато имаме гости на университета, те 
да може да отнесат чрез вестника това, което предприемаме тук и да го популяризират в своите държави
- Направихме наблюдение, че някога вестникът е  излизал всеки месец, а сега излиза на четири месеца. Какво наложи това и имате ли трудност с намирането на сътрудници?
 - Изданието на вестника като време не е свързано толкова със сътрудниците, колкото с живота на университета. Вестникът излиза в началото на зимния семестър, отразявайки началото на учебната година и конференциите, които са се случвали. След това излиза в края на зимния семестър, малко преди Коледа, като там са свързани събитията с празника на университета, който е през ноември месец. Следващото издание е в началото на летния семестър, свързано е с кандидатстудентската кампания. В зимния вариант на вестника, който е през февруари-март, публикува голяма част от студентското творчество било то научно, било то художествено творчество. И майският брой, който излиза края на май  - началото на юни, носи  посланията на майските празници на университета и всички събития, които са свързани с отделните факултети в рамките на университета. В рамките на тези 14 години, през които аз съм редактор, нямаме проблем с хората, които пишат, а търсим събитията, които се случват.
- Кое е най-важното качество за един студент, който иска да се занимава с университетска журналистическа дейност?
- Любознателност, любопитство, желание да се погледне отвъд стандартното. Защото един млад човек, когато тръгне да прави репортаж, трябва да може  буквално
да се отвори и да види онова, за което ще пише
Тогава материалът става жив. Когато се пише просто като съобщение, това не се чете. Точно към това се опитвам да ги предразположа да правят. Когато пишат, да  представят собственото си виждане.
- Как виждате бъдещето на вестник „Студентска искра“?
- За да съществува вестникът, трябва да съществува университетът, следователно, аз пожелавам на университета да има развитие в следващите години, за да може вестникът да продължава да бъде издаван. Пожелавам на вестника в следващите години след мен да има приемственост. Просто се надявам този човек, който след мен ще наследи вестника, да има същия ентусиазъм и същата борбеност и сила да продължи изданието, за да може то да си запази правото да бъде най-дълго съществуващият вестник в България, без да си променя името и да прекъсва своето издание.

Лилия ХРИСТОВА
Константин ЕМИЛОВ

Живодар Душков: Историята на „Студентска искра“ до известна
степен е история на вестникарството у нас

- Вие сте най-дългогодишният главен редактор на вестник „Студентска искра“. Какво означава за вас този вестник?
В самия въпрос горе-долу се съдържа и отговора. След като съм най-дългогодишният, естествено голяма част от моя живот е свързан с този вестник и през моите очи и през сърцето ми и през ръцете ми са минали голяма част от историята на Русенския университет. Тъй като всеки вестник не е еднолично дело, е свързан с участието на различни сътрудници, значи за мен студентската искра е свързана с много съдби.
- Какво се промени във вестника през тези 25 години?
- Това е един дълъг период, тъй като първоначално вестникът се печата по един начин, така наречен висок печат, с черно-бели слоеве, снимки или графики, а днес виждаме пълноцветния - с повече страници, възможност да бъде разпространен и онлайн, т.е. историята на „Студентска искра“ до известна степен е история на вестникарството и издаването у нас, а предполагам, че  и в чужбина.
- Вие сте не само редактор, но и поет, писател и есеист. Как творчеството ви влияеше върху редакторската ви работа?
- Общо взето в „Студентската искра“
не съм печатал много лични художествени произведения и ако съм печатал, съм използвал псевдоними
Защото съм желал да бъда възприет тогава не като поет или разказвач, а като журналист, като историк на живота в нашия университет. Впоследствие обаче „Студентска искра“ и това, което съм отпечатал, рефлектира в създаването на специални книги. Не съм подценявал това, което съм публикувал в „Студентска искра“, напротив - с уважение съм се отнасял в годините.
- А лесно ли е да се съчетават науката, публицистиката и художественото писане?
 - За мен беше лесно, защото това са всъщност различни сфери. Понякога ми се е случвало да пиша научна статия и да премина към художествено слово. Нещо любопитно да кажа: много пъти ми се е случвало в съня ми да продължавам това, което през деня съм започвал. И тъй като съм един от авторите на монографията, посветена на годишнината на „Студентска искра“, мога да кажа, че самият „скелет“ от тази моя статия, с която участвам, е създаден в съня ми. Дълго време мислех какво да направя, но сънят ми подсказа как трябва да структурирам.
- Като изследовател на историята на Русенския университет, каква е ролята на вестника в тази история?
- По друг начин ще ви отговоря - някои от материалите, свързани с документалистиката, съм намерил не в архиви, а съм ги намерил на страници на „Студентска искра“. Така че вестникът допринася за допълване на историята на Русенския университет.
- Какъв трябва да бъде един добър университетски вестник според вас и харесват ли ви сегашните издания на вестника?
- По принцип като щрих бих казал, че страниците на нашия вестник „Студентска искра“ аз ги разбирам като една текуща история, така че това, което се пише, е нещо, което ще бъде интересно за бъдещето. По време на второто редакторство аз имах и една малко друга линия да се обръща внимание и на низовите структури, на обикновените хора,
да има не само показната, но и житейската страна на това, което става в университета
Защото университетът е не само събитийност, но и хора.
- Много печатни издания, излизали преди 1990 г.,   престават да излизат. Как „Студентска искра“  устоя на повеите на времето?
- Това е много труден въпрос. Поначало трябва да кажа, че „Студентска искра“ може да си има главни редактори, но поне по мое време не сме получавали заплата, всичко беше един ентусиазъм само. Тъй че не мога да кажа защо оцеля, но явно след като я има „Студентска искра“, то университетът има нужда от такъв вестник. Трудно бих могъл да кажа някаква причина, но явно тук и ръководството подкрепя издаването на един вестник, който струва някакви средства, преценява необходимостта от едно поддържане на такава памет, която не трябва по никакъв начин да бъде затривана.
- Вие сте били главен редактор на вестника преди 1989 г. и след промените. Какво бихте казали за свободата на словото във вестник „Студентска искра“, кога имаше по-голяма свобода?
- Това е много сложен въпрос. Аз 
не си спомням да си ме дърпали ушите за някакъв материал или за някаква публикация
Аз общо взето не съм бил притесняван, не са ни притеснявали за цензуриране, независимо че журналистите имат един такъв израз, че в един вестник може да се помести материал, който да бъде редактиран до такава степен, че да не бъде познат от автора си.
- Ако трябва да  представите  философията си като редактор с едно изречение?
- Човек, който веднъж си изцапа с печатарско мастило ръцете, това е за цял живот. И вече извън тази мисъл трябва да кажа - независимо че съм член на различни организации - аз съм и историк, и филолог,  и преподавател, и поет, и писател - аз винаги съм се представял с името си: Живодар Душков, журналист.
- Мислите ли, че в следващите години „Студентска искра“ ще  претърпи някакви промени?
-  Еее, как мога да гадая? Всичко са промени, така че... Най-лошото ще бъде, ако бъде само дигитално издание. За мене трябва да си има дигитално и едно книжно тяло. Поне това, което наблюдавам при проф. Манукова, е съчетание на едното и другото.

Гинка ЗЛАТКОВА
Павел ВАСИЛЕВ