Датата е 22 юни, годината - 1986. На трибуните на стадион „Ацтека“ в Мексико Сити 115 000 души се вълнуват от четвъртфинала на световното първенство между Аржентина и Англия. Зарядът на мача е взривоопасен. На страничната линия за спазването на правилата следи един 49-годишен българин, чийто живот предстои да се промени завинаги само за две секунди. Името му е Богдан Дочев. И точно в 51-вата минута на онзи мач то влезе в историята на световния футбол.
Богдан Ганев Дочев е роден на днешния 26 юни през 1935 г. в Севлиево. Малко балканско градче, което не е раждало кой знае какви футболни имена. Но ражда него.
Пристига във Варна като войник в началото на 1958 г. от втория отбор на ЦДНА. Малцина знаят, че тогава носи друга фамилия - записан е като Богдан Бъчваров. Дочев става по-късно. Морският бриз и нестихващата страст към футбола го задържат на новото място. Записва се в „Черно море“, тогава отборът носи името АСК „Ботев“.
Обстоятелствата са особени дори при дебюта му. Дочев попада в тима, след като 11 титулярни футболисти са наказани за три месеца заради скандали по време на международен мач в Източна Германия. Нужни са хора. И идва денят на Бъчваров-Дочев.
Дебютира в „А“ РФГ на 15 юни 1958 г. - домакинска загуба с 0:1 от „Спартак“ (Пловдив). Играе като ляв халф. До края на сезона изиграва четири мача за „моряците“. В последния кръг, на 6 юли, бележи победния гол при 2:1 срещу „Ботев“ (Стара Загора). (Да, няма грешка - старозагорци носят името „Берое“ от следващата 1959 година.) Скромно начало. Но после следва нещо по-интересно.
„Левски“, сребро и краят на едно начало
Когато наказаните се завръщат в „Черно море“, за Дочев вече няма място. Преминава в „Спартак“ (Варна), но изиграва само един мач и облича екипа на „Ватев“ (Белослав). И накрая идва голямата стъпка. През 1961 г. е привлечен в „Левски“ (София).
За три сезона при сините записва 29 мача с 4 гола в елитното първенство, плюс 8 мача и 1 гол за купата на страната. Играе като нападател. Не е звезда, но е надежден. И в края на тези три години идва нещо, за което ще може да разказва на внуци - сребърен медал с „Левски“ през 1964 г. Дори има два мача за А националния отбор.
Последната му спирка като футболист е „Спартак“ (Кремиковци), където приключва активната си кариера на 31-годишна възраст.
Паралелно с футбола учи. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), дипломира се като счетоводител. Икономистът по образование ще свири мачове в елита близо 20 години. И ще стигне до два световни финала.
Раждането на рефера
Някои играчи, когато спрат с футбола, просто го изоставят. Богдан Дочев е от другите - тези, за които топката е начин на живот, а не само младежка страст. Взима свирката и тръгва нагоре по стълбите на съдийството.
Дебютира като рефер в „А“ РФГ на 18 октомври 1970 г. в мач между „Ботев“ (Враца) и „Спартак“ (Плевен), завършил 3:1 за врачани. 
Развива се стремглаво. С черния екип записва 148 срещи в елитното българско първенство. Включен в списъка на международните съдии на ФИФА от 1977 г. Ръководи мачове от всички европейски клубни турнири. Четвъртфинали. Полуфинали. Финали.
На 20 април 1983 г. свири полуфинала в КЕШ (днес Шампионска лига) между „Реал“ (Мадрид) и „Аустрия“ (Виена). Испанците бият с 2:1. Две седмици по-късно е главен рефер на първия финален мач за Купата на УЕФА между „Андерлехт“ и „Бенфика“ на стадион „Хейзел“ в Брюксел. Съдия на финал в европейски клубен турнир - това е едно от върховете на реферската кариера.
Носител е на званието „Заслужил съдия“ от 1980 г. А после идват световните първенства.
Испания ‚82: Дочев на световния финал
Когато ФИФА го включва в листата за Мондиал ‚82 в Испания, Дочев вече е утвърден арбитър. На Световното първенство в Испания е главен съдия на мача Италия - Камерун в груповата фаза. Участието му е безупречно, а оценките - отлични.
Дочев е единственият български рефер, участвал на финалите на две световни първенства - Испания ‚82 и Мексико ‚86. Факт, достоен за гордост, но се помни малко.
Мексико ‚86: преди гръмотевицата
На Мондиал ‚86 Богдан Дочев получава наряд за важен мач от група Б на 11 юни - Белгия срещу Парагвай. И точно в него му е помощник тунизиецът Али Бенасьор. Двамата се засичат и по-нататък в турнира - на 1/8-финала между Испания и Дания.
Трябва да кажем нещо за обстановката в Мексико преди оня мач. Аржентина срещу Англия не е просто четвъртфинал - това е продължение на война. Само четири години по-рано двете страни воюват за Фолклендските острови. Аржентина губи, жертвите й са 649. Британците оплакват 255 свои. Раните изобщо не са зараснали. Фенове от Буенос Айрес изгарят над сто британски знамена на Площада на конституцията в Мексико Сити - дипломатически скандал с правителството на Маргарет Татчър. Английски хулигани отвръщат с юмруци.
Организаторите от ФИФА, очевидно неотчели добре взривоопасната обстановка, определят за главен арбитър Али Бенасьор от Тунис. За странични съдии - Дочев и рефер от Коста Рика. Тримата никога преди не са свирили заедно. Нямат изградена комуникация. И говорят на различни езици - буквално.
51-ва минута, стадион „Ацтека“
До 51-вата минута мачът върви без гол. Аржентинците организират атака - седем поредни паса изнасят топката до английското наказателно поле. Стив Ходж я връща рисковано по въздуха към вратаря Питър Шилтън. И тогава като светкавица изниква дребничкият Марадона. Скача срещу Шилтън. И с лявата си ръка забива топката право в мрежата.
Богдан Дочев е на страничната линия. Вижда го ясно.
Главният рефер Али Бенасьор е изостанал назад. Въобще не разбира какво се е случило пред вратата. Свири гол. Зачита попадението.
Дочев за момент замира. Две секунди. После... се затичва с флага към центъра. Голът е признат.
Англичаните протестират. Шилтън и Тери Фенуик се нахвърлят върху Бенасьор. Но нищо. Аржентина води с 1:0.
Аржентинският национал Серхио Батиста свидетелства по-късно: „Като на забавен каданс видяхме как топката влиза! Изобщо не забелязахме, че Марадона игра с ръка! Шилтън и Тери Фенуик се нахвърлиха върху рефера, но отначало дори не разбрахме за какво спорят...“.
Минути по-късно Марадона забива втория гол след гениална солова акция. Попадението е наречено Голът на века. Гери Линекер намалява в края - 2:1. Аржентина продължава напред, по пътя към световната титла.
„Видях го. Но не можех да направя нищо.“
Десетилетия Богдан Дочев отказва да говори публично за онзи момент. Мълчи. Носи тежестта сам. След много години, в интервю пред сп. „Биограф“, разкрива истината.
„На терена веднага видях, че Марадона игра с ръка. Но тогава правилата на ФИФА бяха такива, че страничният съдия може да контактува с главния рефер само ако бъде изрично попитан. Бенасьор беше много далеч от ситуацията. Той посочи центъра веднага след като Марадона добута топката с ръка в мрежата на англичаните.“
В друго интервю, цитирано от множество издания, добавя: „Неслучайно стоях статично на тъча, вместо да тръгна към центъра. Не можех да размахам флага и да кажа на Бенасьор, че голът е нередовен. Тогава съдийството беше различно, правилата бяха други. Тъчреферите нямаха тези правомощия, каквито имат сега - да отменят голове, да посочват нарушения за картони. Стоях с флага и чаках какво Али Бенасьор ще отсъди. Щом той даде знак, че всичко е наред, и призна гола, аз какво мога да направя? Едва когато той тръгна гърбом към центъра, тръгнах и аз“.
За тунизиеца е директен: „Ако беше качествен съдия, щеше да заеме правилната позиция“.
ФИФА изпраща писмо до Българския футболен съюз след световното - без претенции към Дочев. Цялостната му оценка за Мексико ‚86 е 8.4. По-късно Бенасьор хвърля вината върху Дочев, твърдейки, че българинът му е казал, че попадението е редовно. Дочев категорично отрича.
Марадона признава игра с ръка едва през 2005 г. - почти двадесет години след инцидента. Но не без сарказъм - казва, че това е била Божията ръка. А когато го питат какво би променил, аржентинецът казва, че иска да вкара на англичаните с другата ръка.
Краят на кариерата и началото на ада
Последният мач на Богдан Дочев в „А“ РФГ е на 12 април 1986 г. - „Спартак“ (Плевен) срещу „Черно море“ (1:0). Само два месеца по-рано преди оня юни в Мексико.
Мачът с Аржентина и Англия се оказва и последният спектакъл в кариерата му. Завинаги.
„Божията ръка“ е използвана като повод от чиновниците на Българския футболен съюз да го отстранят от съдийските структури - именно тези, чието ръководство Дочев се е готвел да поеме. Имал е разработен проект за школа за обучение на рефери. Отхвърлен е. От БФС са му поискали пари, за да продължи да свири мачове в страната. Корупцията, за която самият той говори директно.
„Давахме хора на Гърция, Турция, Кипър, и на всички страни от арабския свят. Ако не беше компартийната забрана, най-добрите от нас нямаше да се прибираме в България“ - разказва той за системата.
Дочев напуска футбола обиден. Работи след това като икономист и консултант в частна строителна компания и никога не се завръща в спорта.
Животът след оттеглянето е тежък. Притискат го семейни проблеми. Върху него сякаш се е стоварило проклятие.
„Моят гробокопач“ - така Дочев нарича Марадона.
В редките си интервюта той е ясен - Диего Армандо Марадона е съсипал голяма част от живота му.
Но накрая добавя нещо, което не всеки би казал: простил му е.
Първият известен българин в световния футбол
На 22 юни 1986 г. - осем години преди Христо Стоичков да получи Златната обувка на Световното в САЩ, осем години преди „лъвовете“ на Димитър Пенев да достигнат до полуфинал в лудото за цяла България американско лято, светът научава за страната ни чрез един футболен съдия. Репортерите го търсят. Световната преса се нахвърля върху него. Вестниците пишат неговото име. Британската медийна корпорация Би Би Си, френският вестник „Монд“, испанскитя „Марка“, италианският „Република“ говорят в един глас за „българския лайнсмен“.  
Нито преди, нито след оня ден името на България е произнасяно толкова много пъти в един ден на такъв форум. Богдан Дочев се превръща в лицето на България пред световната футболна общност.
Мачът на Аржентина срещу България на същото световно първенство е само декор. Латиноамериканците побеждават с 2:0 в груповата фаза с голове на Буручага и Валдано, този път Марадона не е голмайстор, а само асистент. Но тогава малко хора в света обръщат внимание на резултата. Голямата история вече е написана.
Богдан Ганев Дочев напуска този свят на 29 май 2017 г. на 81-годишна възраст. Официалният сайт на Българския футболен съюз съобщава новината и изказва съболезнования.
„Дочев ще остане със сигурност най-известният ни съдия за всички времена“, пише БФС в некролога.
Погребан е на 1 юни в Малашевските гробища в София. Тихо. Почти незабелязано.
Носителят на Златната значка на ФИФА. Единственият български рефер на два световни финала. Човекът, станал свидетел на може би най-скандалния момент в историята на футбола. Счетоводителят, превърнал се в легенда против волята си. 
Светът, който си спомня за него всеки път, когато се спомене „Божията ръка“. 
По материали от интернет