Основателят на Русенска джаз колегия Даниел Джумалийски: Нямам никакво намерение, желание и амбиции да се занимавам с организацията на Джаз фест Русе

Даниел Джумалийски е един от основателите на сдружението Русенска джаз колегия. Макар че не е професионален музикант, никога не е спирал да свири и да участва в концерти. Включва се активно и в организацията на различни джаз събития, а миналата година беше в основата на успешния формат Есенни джаз вечери, който в рамките на месец предложи 6 концерта на изявени изпълнители при свободен вход.

- Какво се случва с джаза в Русе? Оттеглянето на Теодосий Спасов като директор на Джаз фест Русе с обяснението за ограничен бюджет предизвика трус и получи голям отзвук далеч извън Русе. 
- Отказът на Теодосий Спасов да се занимава с джаз фестивала е негово решение. Тази година фестивалът чества 50-ата си годишнина, навършват се 100 години от първият джаз концерт и по всяка вероятност Общината е очаквала програмата и концепцията на фестивала да бъде насочена към тези две дати. Не се е получило така и според мен проблемът с бюджета е начин елегантно да се излезе от ситуацията, без да пострада реномето на Теодосий Спасов.
- Ако това е било замислено като елегантен начин да излезе от ситуацията, ефектът е точно обратен.
- Така е, но така са решили, така са го направили. Аз лично бих го направил по съвсем друг начин.
- Как това ще се отрази на джаз календара в Русе? 
- Ако говорим за джаз календар, аз мисля, че такъв в Русе няма. Събитията са изключително редки, те са спорадични. И личността на директора на джаз феста няма да повлияе на това и кой знае колко много. Събитията никак не са много. До този момент имаме два или три концерта само на Биг Бенд Русе. Не виждам някакви други събития да се са случили. 
А идеята за джаз фестивала е той да е еманацията на живота на този жанр в града
- От кого зависи да се организира такъв календар?
- От този, който дава парите - Общината. Но мисля също така, че русенските фирми са длъжници на града, в който оперират. Не искам да изброявам компани, но според мен поне 10 фирми биха могли да подпомогнат този процес.
- Например като платят по един концерт месечно?
- Нещо такова, да. Това не е бог знае колко скъпо.
- За какви пари става въпрос?
- Мога да кажа, че хонорарите за последния концерт, който направихме с Джаз синдиката в Стара Загора, бяха 5800 лева за 10 човека!. Говорим за скромни суми. Музикантите идват в Русе заради паметта на бат` Петьо (Петър Петров-Парчето - б.а.), заради паметта на Борис (Борис Петров - б.а.), заради това, че голяма част от музикантите са тръгнали от Русе. Никой няма да извива на никого в ръцете.
- Добре, как виждате организацията на предстоящия юбилеен джаз фестивал?
- Ще кажа нещо, което казах съвсем наскоро. Надявам се компетентни хора, знаещи, можещи да се ангажират с провеждането на фестивала. Повтарям, че аз лично след смъртта на Борис нямам абсолютно никакво намерение, никакво желание и никакви амбиции да се занимавам с организацията на този фестивал. Според мен от Общината ще намерят подходящ човек и ще се справят.
- Тук трябва да уточним, че разговаряме с вас като основател на сдружение „Русенска джаз колегия“, като човек вътре в това изкуство, който продължава да се занимава активно с него организационно и творчески.
- Някой споделят това мнение, други - не. 
- Мненията са свободни. Как виждате юбилейния фестивал, който трябва да е малко по-особен, да подчертае патината на тези 50 години история. Това не е само локално събитие, а и част от националния джаз.
- Аз лично смятам, че тук
трябва да бъде поставен акцент върху русенци, които са артисти на национално и европейско ниво
- Може ли да се каже, че има много успели русенци в джаза, в музиката, които не са достатъчно познати в родния си град?
- Естествено! Ще кажа няколко имена. Няма да се уморя да повтарям името на Теодор Петков, който отиде в Габрово. Не го привлякохме с нищо. Той можеше да работи, да живее в Русе, да дойде с жена си в Русе, но отиде в Габрово. Мога да кажа името на Сава Бояджиев - доста неизвестна персона за русенската аудитория. Прекрасен музикант, който години наред жива и твори в Индия и участва в много джаз фестивали. От хората, които русенци частично познават, мога да изброя братята Александър и Радослав Славчеви, Антони Рикев, мога да говоря за още много, Мирослав Иванов... Хората просто трябва да се знаят, че всичките тези русенци не са случайни. Това, че творят извън нашия град, за мен е загуба за града и за почитателите на музиката изобщо, не само на джаза.
- Казахте, че нямате амбиции и желание да се занимавате с организацията на Джаз феста в Русе, но сте организатор на Есенните джаз вечери в града. Това не е ли алтернативен фестивал?
- Винаги съм казвал, че Есенните джаз вечери никога не са имали за цел да бъдат алтернатива на джаз фестивала. Казвал съм го и по време на концертите - че
те имат за цел да подготвят публиката за фестивала, да разпалят у нея жаждата за джаз
- Апетитът идва с яденето.
- Да!
- Ще имат ли тези джаз вечери ново издание?
- Подготвили сме съответните писма, изпратили сме ги до миналогодишните спонсори. Времената са тежки, ако се намери финансиране, вече имам предложения при мен за доста интересни групи, които имат желание да дойдат включително и хора от чужбина. За мене града има нужда от това. Може би ще се получим от многогодишната грешка да провеждаме по един концерт на седмица. Ако намерим финансиране, може би този път ще направим по два концерта за три седмици.
- Започнахме този разговор с въпрос какво се случва с джаза, да го завършим така - какво ще се случва с джаза в Русе. 
- Джазът със сигурност е кауза и ще продължи да се развива - къде по-трудно, къде по-лесно. И се надявам, че ще се развива по възможно най-добрия начин.