Деница Великова-Вакашинска е новият изпълнителен директор на една от най-големите русенски компании - „Мегахим“ АД. На поста тя наследи баща си, основателят на дружеството Пламен Великов - бизнесмен и дарител за обществени каузи, който в знак на признателност за заслугите си към града единодушно беше обявен посмъртно за Почетен гражданин на Русе от Общинския съвет в края на октомври миналата година. Днес дъщеря му работи в неговия кабинет, седи на неговия стол и пише на неговото бюро. Има, макар и задочно, неговата подкрепа, но не е под неговата сянка, която никак не е малка, а успешно създава свое място в бизнеса и живота.

- Баща ви беше от най-известните хора в Русе, но вие не сте така позната, представете се накратко.
- Казвам се Деница Великова, вече Великова-Вакашинска, на 43 години съм, родила съм с в Русе и съм израснала тук. Завърших Училището за европейски езици с английски и руски. След това учих в Англия и останах 7 години в Лондон.
- Какво учихте там?
- Първо учих Бизнес администрация с профилиране във финансите. След това завърших магистратура Инвестиционен мениджмънт и продължих със следдипломни квалификации. Работих в Лондон по специалността си и през 2007 година се върнах тук.
- Настъпващата тогава световна финансова криза ли беше причината? Тя се отрази много сериозно на западните икономики, включително и на високия им сегмент.
- Отчасти може би да, но никога не съм имала намерение да оставам в Англия.
Целта ми винаги е била да завърша, евентуално да поработя малко, да събера опит, контакти, знания и да се върна
Когато ме изпращаха вечерта преди да тръгна за първата си година в университета в Лондон, баща ми ме попита какви са ми плановете. Отговорих му, че мисля да остана 7-8 години в Англия и да се прибера тук. Още тогава му казах, че той вече е направил толкова много, че не е логично да търся друг път.
- Като казвате тук, „Мегахим“ ли имате предвид?
- Да.
- От коя позиция започнахте?
- Занимавах се с финанси, бях на скромна позиция от типа финансов анализатор. Реално обаче започнах с търговията в чужбина, с износа. Започнах с определени клиенти, с които развихме сериозни отношения и ги продължаваме и до днес. Но за мен компанията не беше непозната, защото още докато бях ученичка съм прекарвала тук немалко летни дни и голяма част от колегите ме познават от дете.
- С други думи, познавате компанията от ниските нива?
- И да, и не, защото не съм работила в производството, но пък участвах в проектите по модернизиране, тъй като основно оборудването ни е закупено от чужбина. Още в началото баща ми ме включваше в преговорите с производителите, в които участваха инженерният екип и химиците. На мен поверяваше координирането, а за него оставаха крайните решения.
Участвала съм доста сериозно във всички проекти по отношение на оборудването
включително и модернизирането му по европейски програми и то до пускането на техниката в експлоатация.
- Компанията е основана през 1996 година, когато вие сте били на 13, помните ли този момент?
- Помня го, да.
- Предвиждате ли честване на 30-ата годишнина?
- Все още нямам конкретни планове. За нас лятото е активен търговски сезон, а и в сегашната динамична обстановка е трудно да мислим за такъв тип маркетингова активност. Концентрирана съм по-сериозно върху текущите задачи.
- Как се управлява такъв огромен бизнес - това е една от големите български компании, не само русенски?
- Задължително разчитам на екипа. Ако екипът не е зад мен, нищо няма да се получи. Такава структура не може да се движи еднолично.
Отговорността в крайна сметка е моя, лична, но задачите, проектите, всичко което правим, е екипна работа
- Съжалявам, ако въпросът ми е неделикатен - имаше ли трус след загубата на баща ви?
- Не бих казала. Аз в крайна сметка съм постоянно тук. Не е имало период, в който да отсъствам от компанията. Колегите ме познават много добре, знаят какво могат да очакват от мен. Малко или много, без да се изрича гласно, е било ясно, че някой ден ще се получи този преход. Да, времето и обстоятелствата бяха злощастни, но преходът все пак беше плавен.
- Баща ви беше известен като дарител за издаването на различни книги, за реализирането на проекти и каузи, доколкото знам, никой търсещ подкрепа не си е тръгвал разочарован от този кабинет.
- Доколкото и аз съм запозната, така е. Но това не беше нещо, с което баща ми обичаше да се хвали.
- Ще продължите ли тази политика?
- Тя е закодирана във философията на „Мегахим“ - да се подпомагат смислени, добре аргументирани и мотивирани проекти и идеи. Ако има такива - да.
- Направи ми впечатление, че вашето семейство е  може би най-големият дарител за ремонта на храма „Свети Николай Чудотворец“. Защо избрахте точно тази църква, има ли някаква лична история в това?
- Историята е, че мой прадядо - дядото на майка ми - беше свещеник там и то много дълги години. Той започва да служи в този храм веднага след идването си от Тутракан и остава в него до последния си дъх.
- Това ли е църквата в която се черкувате?
- Да, това е „нашият“ храм, там ходим по празници.
- Извън бизнеса, извън „Мегахим“, какво бихте казали за себе си като човек?
- Честно казвам, но никак не обичам да съм в светлината на прожекторите.
Като цяло съм скромен човек, добър. Гледам семейството да е добре. Съвсем нормални човешки неща ме вълнуват
- Новата позиция донесе ли ви нови приятели, увеличиха ли се обажданията по телефона?
- Не бих казала. Но тази позиция ми отнема значително повече време и това е за сметка на семейството - всеки, който носи големи отговорности, знае, че винаги е така. Наложиха се някои реорганизации в ежедневието, но това са нормални неща.
- Как успявате да си почивате? Макар че от такъв бизнес почивка няма - дори и на другия край на смета не можеш да спреш да мислиш какво предстои, какво трябва да се направи.
- Така е, да. В мислите няма почивка. Моето разтоварване е покрай децата. Те са ми отдушникът. Обикновено пътуваме през уикенда - до Букурещ, до Варна... Кратки разходки, често еднодневни, но зареждащи.
Старая се да отделям време на децата, за да може хем да те да не се чувстват лишени, хем аз да не изтървам тези моменти с тях
 - Как виждате Русе като място за правене на бизнес, като град, като условия за развитие? Защото вие можете да изместите компанията където пожелаете.
- На теория може, но, както казах, екипът е най-важното нещо, така че ние сме свързани с Русе. Аз лично, честно казано, не бих се преместила да живея в София. София за мен е прекалено голяма, прекалено неорганизирана, губи се страшно много енергия в неща, които не са продуктивни. От тази гледна точка за мен Русе е идеално съчетание между достатъчно голям град, в който да имаш разнообразни възможности и за реализация, и за бизнес. И не толкова голям, че да ти отнема час и половина, да стигнеш от точка А до точка Б. Тук един от големите проблеми е липсата на транспортна свързаност. Това наистина оказва голяма влияние на динамиката, на развитието, на всичко. При срещи с партньори, като ме питат колко време отнема пътят от София до Русе, остават, меко казано, изненадани.
- В едно от редките си интервюта баща ви беше казал, че е идеалист, но и реалист, човек без илюзии. Как бихте се определили в тази светлина?
- По-скоро аз също съм реалист. Даже бих казала, че той беше по-голям идеалист от мен. Той имаше много верен усет и за бизнеса, и за хората.
- И сега нямате до себе си такъв събеседник, такъв съветник.
- Да, това много ми липсва. Той имаше дарба да се ориентира изключително бързо и точно, предвиждаше пазарите, познаваше хората, а това е много важно и ценно било при сделки, било в лични отношения... Винаги съм се допитвала до него и много съм разчитала на неговото мнение в най-разнообразни ситуации.
Това е нещо, което много ми липсва
- Мислили ли сте да учредите в негова памет примерно ежегодна студентска стипендия „Пламен Великов“?
- Редно е да се направи нещо подобно. За мен е важно да намеря най-смисления начин да бъде почетена паметта му Ч независимо дали ще е стипендия или друга инициатива, тя трябва да бъде стойностна и трайна, да носи неговия дух напред.