Един различен прочит на една от знаковите пиеси на Йордан Радичков - „Лазарица“, едно преживяване, в което театърът, звукът и визуалните ефекти се сливат в единен сценичен свят, един свят, събран в душата на един-единствен човек. Това ще предложи на публиката новата премиера на русенския театър - моноспектакъл с участието на Милен Димитров под режисурата на директора на театъра Боян Иванов.
„Спектакълът е резултат от шестмесечен процес, изпълнен с търсения, експерименти и сериозна техническа подготовка. Идеята за постановката идва внезапно - като цялостна картина, в която един човек, заобиколен от микрофони в студио, постепенно започва да изгражда около себе си нова реалност. В хода на действието сцената се променя напълно, а микрофоните постепенно се превръщат в символичното дърво на Лазар“, разказа режисьорът Боян Иванов. И подчерта - реализацията на подобен спектакъл е възможна само със силен и отдаден екип. В него влизат сценографът Свила Величкова, композиторът Асен Аврамов, аниматорите Борис Вълков и Тодор Тодоров, както и звукорежисьорите Антония Малчева и Аделина Куцинова, които според режисьора са не просто технически сътрудници, а активна част от творческия процес. Специално внимание Иванов отдели и на помощник-режисьора Милкана Домусчиева, която определя като ключова фигура в организацията и координацията на спектакъла.
В спектакъла Милен Димитров трябва не само да изгради образа на Лазар, но и на живо да създава звуковите ефекти, атмосферата и част от сценичната среда. Самият той призна, че не е бил подготвен за подобен тип интерпретация на пиесата, макар вече два пъти да е работил върху „Лазарица“ в различни периоди от кариерата си.
„Това е доста по-различен начин на представяне на този текст“, каза актьорът. Според него новият спектакъл надгражда традиционната театрална форма и поставя пред изпълнителя далеч по-сложни задачи - както технически, така и чисто актьорски.
Боян Иванов определя постановката като „шоу“, защото за него в основата на текста стои не само философската притча, но и силният елемент на забавление. Именно в това той открива и един от големите ключове към Радичковия свят - способността дори трудното, абсурдното и драматичното да бъде преобърнато в нещо оптимистично, в шега и жизненост: „Ако има нещо много българско, уловено като манталитет от Радичков, това е, че можем всяка случка да я обърнем на шега и с тази шега да играем и да живеем. Това беше един от големите двигатели в този текст“.
Част от звуковите решения в спектакъла включват щурци, стъпки в сняг до кучешки лай и влак, създавани на живо чрез специална техника за наслагване на звук. Така актьорът буквално изгражда света на сцената пред очите на зрителите, а след това влиза в него като персонаж.
Показателно за интереса към премиерата е, че първото представление тази вечер е разпродадено, а следващите дати са 12 и 21 май.