Десет са българските обекти в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
През 1979 година в него са вписани Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница и Мадарският конник. През 1983 година списъка допълват Старият град на Несебър и Рилският манастир, а през 1985 година в него е добавена и Свещарската гробница.
Към природното наследство България добавя през 1983 година Национален парк „Пирин“ и Природен резерват „Сребърна“, а през 2019 година в списъка влизат и „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа“, който в българската си част са в Национален парк „Централен Балкан“.
Три от десетте обекта на наследството на Юнеско се намират в района на Русе. Най-близо, естествено, са Ивановските скални църкви. Свещарската гробница /която е по-богата, по-внушителна и по-интересна от Казанлъшката/ се намира на около 90 километра от Русе, а резерватът „Сребърна“ - малко над 100 километра. Към този списък може да добавим и Мадарският конник, който е на 126 километра от Русе. Тези разстояния позволяват русенци да ги разгледат и да се приберат в рамките на един ден и в това отношение градът е най-облагодетелстван. Никой друг град в страната няма достъп до четири обекта на ЮНЕСКО в радиус стотина километра.