Борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична.
Тези стихове на Вапцаров са за други събития, но в случая можеха да са илюстрация за очакванията преди варненското отчетно-изборно събрание, на което Станка Златева бе издигната за президент на федерацията по борба. Тя спечели схватката, след като тримата й опоненти - досегашният шеф Христо Маринов и бизнесмените Гриша Ганчев и Димитър Джамов си направиха самоотвод.
Най-изненадващо бе решението на Ганчев. Той обаче усети накъде духа вятърът на настроенията в Юнашкия салон на морската столица, „преброи“ бързо шансовете си и си спести участие в гласуването. Казано на спортен език, самоналожи си лекарска забрана.
Златева като че ли се оказа изненадана от тази лесна победа. Може би си даде сметка какъв товар ляга на плещите й. Изглеждаше доста притеснена след аплодисментите в залата, но после се съвзе и даде премерено интервю, акцентът в което беше, че „нашите деца /при досегашната управа - б.а./ никъде ги няма“. Камъчето беше по адрес на политиката за натурализиране на чужденци.
24 часа след варненската битка в сайта на федерацията липсва и дума за резултатите от събранието. Подозрението е, че това мълчание не може да мине без санкцията на Христо Маринов. Може и да не е така, кой знае. Той може вече да не е началникът, но нали има човек, който получава пари, за да пише новините в сайта. Един ред не беше излишен, а отсъствието му е признак за напрежение и лутане в стил „Прегрупиране“ /по думите на известен магистрат/.
Дали борбата в борбата ще продължи на тихия фронт въпреки заявките за мирно предаване на властта? Дано е мирно.
Другото - да се води война до епос, не е разумна идея.