Обични в Господа чеда на светата ни Църква,
В очакване на Христовото Рождество - събитието, ознаменувало началото на новата епоха в човешката история, се обръщаме към всички вас с архипастирски благослов и благопожелания за мир и радост в Светия Дух и пожелание за братска в Христа любов и благоволение помежду ни, както и сред всички човеци по света - в духа на ангелското благовестие, чуто за първи път в Рождественската нощ от витлеемските пастири: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14).
Този призив, който отеква в нашия свят вече две хилядолетия, съгрявайки човешките сърца с неземна радост и най-светла надежда, е особено актуален в последните години на тежки изпитания и предизвикателства пред мира и благата воля между човеците. Кризата, през която цялото общество днес преминава, и която преживяваме така болезнено, е криза на недостатъчната ни вяра в Бога и на отсъствието на любов към Него и ближните.
Христос дойде и живя между нас, за да ни дарува Царството Божие, което е царство на светлината, мира и радостта. Като стана един от нас - във всичко, освен в греха, - Той ни освободи от тиранията на греха, и от всичко, що е земно и преходно, като насочи духовния ни взор нагоре – към небесния мир и Божията слава, която е „във висините“ (Лука 19:38). Всичко това обаче Той не ни наложи със сила, но зачете изначално даруваната ни свобода.
Господ винаги е искал, иска и сега „...да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). И не само желае това, но и пръв протяга към нас ръка, за да ни освободи и спаси, провождайки ни Своя единороден Син, щото „всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). И затова е толкова тъжно, когато наблюдаваме как в отговор на това, Той получава от нас все същото упорство и съсредоточаване върху земното и преходното, вместо търсенето на едното потребно (Лука 10:42).
Вече две хилядолетия след Боговъплъщението състоянието на нашия свят не изглежда много по-различно от онова, в което го беше заварил Иисус в деня на Своето Рождество. И днес човеците остават все така в плен на гордостта и завистта, на егоизма и алчността - за сметка на Божията прослава и благодарността към нашия Творец. При все това обаче вярно остава и другото - че от светлата нощ на Христовото Рождество насам в нашия свят вече нищо не е същото.
И днес сред нас са „плачещите“ (Мат. 5:4) - с особена сила това важи за жертвите на надигналия се със страшна сила грях на войната, ала ние знаем, че те са утешени. И днес сред нас са „гладните и жадните за правда“ (Мат. 5:6) - онези, които страдат поради липсата на любов, но ние вярваме, че те са вече наситени. И днес между нас са „изгонените заради правда“ (Мат. 5:10) - виждаме ги всеки ден и навсякъде, но знаем, че те са наследили Царството небесно. 
Започналата с идването на Спасителя истински положителна промяна продължава и днес, защото тя е промяна, която се случва в човешките умове и сърца. С Христос в нашия свят дойде и се утвърди равноценността на всички хора пред Бога, достойнството на всяка човешка личност и истинската свободата на човека, дори и тогава, когато той е в затруднение и немощ.
Благодарение на Христовото Рождество в плът и на Неговата победа над смъртта, човеците вече могат да живеят с ясното съзнание за своята принадлежност към Бога и с нова надежда, която вече не може да бъде помрачена от нищо в този свят. Христос се роди като човек, но Той се ражда и във всекиго от нас, а заедно с Младенеца във всяко човешко сърце трябва да битуват любовта и милостта, светлината и надеждата, мирът и благоволението. Нека изберем да живеем с тях, да свидетелстваме както със слово, така и на дело, за даруваното ни от Бога спасение и всякога да имаме тази радост, която Господ ни донесе и към която и днес Той продължава да ни призовава (срв. Мат. 28:9).
Мирът и любовта на раждащия се днес заради нас Спасител на света и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас - във всяко християнско сърце и всеки християнски дом!
Честито Рождество Христово!