„Бъдeщeтo нa тypизмa щe бъдe cвъpзaнo c тoвa дa „пътyвaме“ дo вcички кътчeтa нa cвeтa c пoмoщтa нa виpтyaлнaта peaлнocт и преживявания. (...) Климатичният апокалипсис, който е надвиснал като буреносен облак над света, ще изтрие от географската карта много популярни туристистически дестинации. Малдивите - една от най-притегателните и мечтани туристически дестинации на пътешественици от целия свят, може да станат необитаеми и да изчезнат до 2050 г. вследствие на глобалното затопляне. (...) „Пътуването от комфортния диван“ ще бъде единствената алтернатива за туриста, който копнее да се наслади на перфектни коралови атоли оградени с бял пясък, луксозни курорти и водни спортове от световна класа. (...) Технологиите предоставят възможността да достигнем и до места, на които не е стъпвал човешки крак - пътешествие до необятния Космос, при това само на цената... на един билет за лунапарк. Просто се нуждаете от интернет връзка, устройство с уеб браузър и щипка любопитство. (...) Виртуалната реалност и преживявания са само началото на тази увлекателна технологична революция в туризма.“
Това са фрагменти от есето, с което Ая Миленова Донева от Средното училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ спечели втора награда в конкурса за есе на тема „Как си представям туриста на бъдещето?“, организиран от катедра „Икономика и управление на туризма“ на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“-Свищов.
Есето на Ая първо е харесано от класната й ръководителка е преподавателка по география Татяна Стефанова, която е и неин ментор в това надникване в бъдещето. А след г-жа Стефанова за таланта на 11-класничката красноречиво се произнася и журито на конкурса.
Може би някои от прогнозите на Ая ви се виждат прекалено смели? Преди да си кажете, че това са младежки фантазии, си спомнете за Леонардо да Винчи, за Жул Верн и за плеядата писатели фантасти от ХХ век, които са предричали серия невъзможни неща - от създаването на летателен апарат и подводница до стъпването на човек на Луната и изобретяването на изкуствен интелект. Днес те са част от ежедневието ни, а технологиите се развиват с гигантски скокове. Затова ще перифразираме една известна мисъл - човечеството е толкова голямо, колкото са големи мечтите му.