Русенската екоинспекция предостави на „Дишай, Русе“ анализа от 2017 г. на „Линамар“, който установява 14 органични съединения със специфична миризма, характерни за производството на предприятието. Според сдружението фактът, че от тях станцията за собствен мониторинг на фирмата измерва само 7, крие потенциална опасност във въздуха да се изпускат отровни вещества, които не се следят по никакъв начин. Затова изиска тази част от доклада със заявление по закона за достъп до обществена информация.
Документът е писан с цел да се планира система за мониторинг в предприятието, а обследването явно е извършено от германска компания. От него се разбира, че голяма част от отделяните органични съединения, специфични за производството на „Линамар“, не са описани в българската Наредба 14 за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Затова в много случаи имисионните стойности се определят спрямо германски или други европейски стандарти.
Веществата, пределни стойности за които не са дефинирани в нито в нашето, нито е европейското законодателство, но присъстват в производствения процес, са формалдехид, етилдиметиламин, мети акрилат, 2,6-диметилфенол, 3-Метил-1Н-Инданол, 2-амиоетанол и Дифенилметан диизоцианат. Количествата на някои не са измерени поради липса на апаратура, а са изчислени на базата на използваните суровини.
Когато контролираните нива на химични агенти са ниски, единственият възможен източник за емисии от площадката може да бъде от дифузни (неорганизирани) емисии, които не се улавят ефективно от аспирациите. При определени условия тяхната големина може да бъде много по-значима от тази на организираните и намалените, пречистени емисионни потоци. Според някои немски технически документи, дифузните емисии да достигнат в бранша повече от два до три пъти от количеството на контролираните емисии, се казва в доклада.