Недоволство - това подтиква известния с пламенния си темперамент Стоян Михайловски да започне да пише най-известната си творба, озаглавена „Кирил и Методий“, която написва за една нощ и слага точка на 15 април 1892 година. Това разказва в спомените си племенницата му София Николова Иванова. Тогава писателят и политик е учител по френски език в русенската Мъжка гимназия /днес СУ „Христо Ботев“/ и не може да приеме, че по време на тържествата за празника на българските просветители св. св. Кирил и Методий учениците манифестират „не само мълком, но и с безразличие“. Затова пише текст за всеучилищен химн. Девет години по-късно един друг прочут учител - Панайот Пипков, написва в час по музика безсмъртната мелодия и „Върви, народе възродени“ става неизменна и вдъхновяваща част от всяко честване на 24 май.
Вчера пред Съдебната палата в Русе беше открита изложбата „Народността не пада там, дето знаньето живей!“, която разказва историята на написването на 14-те строфи на химна. Нейни организатори са Община Русе, Регионалният исторически музей, Държавен архив-Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе. Дизайнер на експозицията е ръководителят на катедра „Промишлен дизайн“ в Русенски университет доц. д-р Йордан Дойчинов.
Изложбата е част от Седмицата на Стоян Михайловски и българския всеучилищен химн. Част от нея беше и тържественият концерт в Канев център, организиран от Регионалното управление на образованието и Община Русе, в който участваха повече от 150 ученици от 23 русенски училища.